Триумфът на сукубата

И така, постарах се да я убедя в невинността ни и отговарях на въпросите й колкото мога по-добре. Обичайният ми чар все още нямаше влияние върху нея, но се справих по-добре, отколкото при предишните ни срещи — с изключение на въпросите за Сет. Реалността беше достатъчно странна и без да пресъздавам друга версия заради Табита Хънтър и заеквах и се изчервявах, когато подхванеше темата.

Когато Дана ни остави на щанда за козметика на Кристиан Диор и отиде да си купи бельо, аз почти въздъхнах от облекчение.

— Ами това? — Джоуди държеше тестер на бледорозов гланц, който би стоял добре на Табита, но не чак толкова добре на Джорджина.

Отворих го и проучих цвета.

— Много е светъл. И сигурно ще се изтрие като допра устни до чашата.

Тя ме погледна дяволито.

— Или до нещо друго.

Отправих й уж изненадан поглед. Не беше трудно — очевидно беше пълна с изненади. При това интересни.

— Боже, Джоуди, мислех, че си почтено омъжена жена.

— Шегуваш ли се? Бракът влияе зле на почтеността. Дава ти достатъчно време да измисляш разни неща.

Усмихнах се и замених розовия гланц с червен.

— Гледай Дана да не те чуе отнякъде. Получих тройка за отношенията си с гаджето.

Веселостта на Джоуди помръкна малко, но запази усмивката си.

— Може да се чувстваш така, но тя просто иска да те опознае. Това е.

— Да, сигурно. Едва ли има друга причина.

— Най-добре да не споделям теорията си, че Дана подозира мен и Бастиен в двуличност.

За моя изненада Джоуди погледна надолу към сенките за очи, нарочно избягвайки погледа ми. Спомних си как онзи ден в градината имах чувството, че иска да ми каже нещо за Дана. Нещо лошо.

— Джоуди — промълвих, оставяйки гланца, — какво има? — Какво не е наред?

Тя поклати глава.

— Нищо. Няма значение.

Точно тогава Дана се върна и моментът отмина.

— Нямат каквото ми трябва. Да проверим във „Викториас Сикрет“.

Това ме оживи. Беше най-хубавото нещо, което се беше случило досега, с изключение на направения от Джоуди намек. Влязохме в един от петте ми най-любими магазини. Разделихме се — Джоуди се отправи към пижамите, а Дана отиде да търси бельо, което без съмнение да наподобява отвратителните й гащи.

Аз набързо прегледах съблазнителните комплекти бельо, но първо се уверих, че и двете жени са заети. В никакъв случай нямаше да повторя грешката си с банския костюм. За съжаление в магазина имаше много по-интересни неща от обикновено и намерението ми само да разгледам скоро се превърна в мисия — имаше няколко комплекта, които просто трябваше да пробвам.

Дана и Джоуди бяха погълнати от своите покупки и аз незабелязано се запромъквах към пробната, надявайки се да успея да изляза, преди някоя от тях да реши да провери сладката, невинна Табита. Тъкмо пробната се освободи, когато и двете застанаха до мен.

— Само колко хора има! — каза Джоуди. — Може ли да влезем с теб? Тук пробните са огромни.

Усетих как кръвта се оттегли от лицето ми и се опитах да измисля причина да откажа. Обмислях идеята за заразна, разяждаща плътта болест, когато продавач-консултантът ни въведе в пробна, повече от достатъчна и за трите ти.

Дана трябваше да пробва само две фусти и събу панталона си, без никакво притеснение. Примигнах, когато видях бабешките гащи отново. Междувременно Джоуди облече симпатична памучна пижама.

Аз не помръдвах и Дана ме попита дали съм добре. Преглътнах и бавно започнах да се събличам. Тя ме наблюдаваше с присвити очи. Първият сутиен и бикини, които пробвах, бяха от дантела с цвят на слонова кост и черни панделки. Вторият беше от яркочервен сатен и беше толкова силно изрязан, че представляваше само няколко ивици плат. Когато стигнах до третия — от тънка мрежеста черна дантела и бродирани розови цветчета — ми се прииска да умра, Джоуди и Дана бяха приключили и ме чакаха. Изражението на Джоуди беше доволно и спокойно. Дана изглеждаше безразлична, но излъчваше неодобрение. Страхотно. Усетих, че силно се изчервявам. Бастиен щеше да ме убие, ако разбереше как не само съм накърнила благопристойния му имидж, а направо съм го съсипала.

Дана стоеше с каменно изражение, но Джоуди любопитно вдигна поглед към мен.

— Мисля, че не си уцелила номера на сутиена, Табита. Изглежда прекалено голям.

Разбира се, че беше голям. Табита Хънтър не беше размер 90С, но Джорджина Кинкейд беше. Мислех да се трансформирам в съвършеното си тяло, когато останех сама.

— О — казах глупаво; чувствах се като уличница, каквато несъмнено бях в очите на Дана. По-скоро тъпа уличница. — Ами, наскоро отслабнах много.

Облякох и последния комплект — червен с лъскави сребърни цветя — и въпреки че не ми беше по мярка, беше зашеметяващ.

— Изглежда чудесно — каза Джоуди, изричайки мислите ми на глас. — Иска ми се да бях достатъчно смела да облека нещо такова.

Дана ме проучи внимателно.

— Този сутиен не прикрива нищо. Изобщо не е функционален.

— Тя няма какво да крие. А и не това е смисълът. Не е нужно да е функционален. Тя просто иска да е красива.

— Красива за кого? И защо? Тя не е омъжена?

— Какво от това? Не е наша работа.

Дана заби поглед в другата жена.

— Не е наша работа? Човешката природа е наша работа.