Триумфът на сукубата

— Защо? Това си ти. Налага ти се да го правиш, нали? Няма нужда да се извиняваш за собствената си… природа.

— И сега… какво? Можеш ли да го преглътнеш? Да знаеш какво правя с другите мъже? Или по-скоро кога го правя.

— „Да го преглътна“ е странен израз, но да, предполагам. Не мога да преглътна обаче… — направи пауза, както винаги, когато обмисляше думите си, преди да каже нещо. — Не мога да преглътна, че ти се страхуваш да ми кажеш нещо такова. Сигурно си забелязала колко… омагьосан… бях. Ти обаче не повдигна темата и не ми обясни нищо.

— И какво трябваше да ти кажа? „Благодаря, че забеляза колко съм красива. А това е, защото се нахвърлих на някакъв непознат в долнопробен клуб.“

Сет се сепна и веднага съжалих за примера, който дадох.

— Би могла… би могла да се изразиш малко по-тактично, но да. В общи линии можеше да кажеш нещо такова.

Разбърках разтопените остатъци от сладоледа ми.

— Не е толкова лесно и ти го знаеш. Сигурно ти е достатъчно трудно да приемеш, че спя с други мъже и без да имаш реално доказателство кога съм го правила.

— Позволи ми аз да реша какво мога и какво не мога да приема.

Не беше точно ядосан, но не го бях чувала да говори толкова рязко и настоятелно. Арогантното ми Аз не обичаше такова отношение, но знаех, че има право. И трябваше да призная, увереността му беше някак възбуждаща. Алфа мъж. Ммм.

— Знам какво си — продължи той — и знам какво правиш. Трябваше да го приема още в началото на връзката ни. Притеснява ме, да, но това не значи, че не го приемам. — Сложи ръка върху моята, пръстите му разсеяно погалиха кожата ми. — Не трябва да се страхуваш да ми казваш истината. Никога. Дори и да е ужасна. Връзката между нас не е сексуална, това е повече от очевидно. Ако обаче не сме и честни един с друг, няма да ни остане нищо.

Насилих се да го погледна и да се усмихна.

— Как може да си толкова млад и мъдър едновременно?

— Не съм чак толкова мъдър — отвърна той и ме придърпа към себе си, за да се облегна на рамото му. Не каза обаче нищо за думата „млад“. Ако някой погледнеше възрастта ни, можеше да ме обвини в педофилия.

Въздъхнах и се сгуших в него.

— Това не значи нищо, нали знаеш? Нещата, които правя. Дори не помня имената на мъжете.

— Знам. Казвала си ми. Въпреки това…

— Какво?

— Понякога не ми помага особено. Сексът трябва да значи нещо. Не ми харесва да спиш с някой, когото не искаш. Макар и технически да си моя приятелка… предпочитам поне да ги харесваш.

— Ами… когато страстите се разгорещят, ми харесва. Енергията, която получавам от секса… Е, няма как да разбереш. Но е… буквално смисълът на съществуването ми. Дори и да не искам да спя с никого, в даден момент, колкото и кратък да е, наистина го желая. — Опитах се да се усмихна успокоително. — Освен това не ме съжалявай. Нещата са много по-добре от преди. Сега имам по-голямо право на избор и всичко е много по-различно. Не се примирявам с всеки, който мине покрай мен.

— Как така сега имаш по-голямо право на избор? Не е ли било така винаги?

Засмях се нервно.

— О, стига, Сет. Знаеш, че жените нямаха кой знае какви права до преди около век. Мъжете невинаги са мили и внимателни, когато става въпрос само за секс, най-вече мъжете от по-нисшите класи.

Той се вгледа в мен шокирано и леко се дръпна. Харесваше ми колко изразителни бяха очите му, въпреки че в момента не излъчваха положителни емоции.

— Говориш за… Сякаш… сякаш говориш за изнасилване.

Свих рамене и осъзнах, че разговорът трябва да поеме в друга посока.

— Много е трудно да изнасилиш сукуба. По време на оргазма, сукубата е пълен победител, особено, ако накрая мъжът загуби съзнание.

— Не отговори на въпроса ми.

— Ти всъщност не зададе въпрос.

Замълчахме. Секунда по-късно Сет ме прегърна силно и този път той зарови лице в рамото ми.

— Недей така. Това не трябва да те притеснява. Не съди миналото с днешните стандарти. Няма да стане. Двете неща не могат да бъдат сравнявани.

— Не ми харесва да правиш неща, които не искаш да правиш — каза дрезгаво той. — Иска ми се да помогна с нещо… Иска ми се да мога… не знам… Да те защитя.

— Не можеш — прошепнах и целунах върха на главата му. — Не можеш и трябва да се примириш.

След това си легнахме заедно — за пръв път след случая с целувката. Сет ме прегръща силно цяла нощ, дори и в съня си; стискаше ме сякаш ще изчезна, ако ме пусне.

Още веднъж се възхитих на разбирането, което проявяваше. И отново се запитах дали съм влюбена. Как да разбера? Какво всъщност беше любовта? Прехвърлих наум цял списък, докато го прегръщах здраво. Обич. Привързаност. Разбиране. Приемане. Всичко, което ми даваше. Всичко това беше част от любовта. Той ми го предлагаше безкористно, колкото и ужасни неща да научаваше за мен. Зачудих се дали аз давам толкова, колкото получавам. Имах ли право на такава връзка? Съмнявах се, но това ме накара да го искам дори още по-силно.

Когато на другата сутрин пристигнахме пред книжарницата, той държеше ръката ми с преднамерено чувство на собственост. Не ме пусна, докато не стигнахме до вратата.

— Дъг беше ли тук днес? — попитах Бет, след като обиколих книжарницата.