Триумфът на сукубата

Плати парите, които беше загубил, допи бърбъна си и благодари отново на Питър за поредната фантастична вечер.

— Тръгваш толкова рано? — попитах аз.

— Отивам да търся по-добра компания. Нищо лично, Фльор. — Наведе се и ме целуна по устните малко по-дълго, отколкото е нормално между приятели. — Лека нощ.

Заминаването му събуди фен клуба на Бастиен и всички започнаха да обсъждат в каква сексуална лудория ще се забърка този път.

— Как го прави? — попита Питър.

— Ще ми се да бях толкова добър — добави Коди.

— Хей — оплаках се аз, — омайването на жени не е по-трудно от омайването на мъже. Понякога е и по-лесно.

— Той е невероятен — продължи Хю, сякаш не бях казала нищо. — Да търси нова жертва, преди енергията му да е намаляла, а сиянието му едва ли е на повече от ден. Иска ми се и на мен да ми излизаше късметът толкова често.

Сет не обичаше да говори много в компания (в която и да е компания), но подобно на приятелите ми, и той благоговееше пред инкуба. Коментарът на Хю събуди интереса му.

— За какво „сияние“ говориш?

Хю се намръщи.

— Нещо като… трябва да знаеш за какво говоря. След секс? Сиянието?

— Кой раздава? — попитах рязко аз; не ми хареса новата посока на разговора.

Сет се замисли.

— Явно е нещо като искрящо излъчване. Всеки има подобно излъчване след секс.

— Да, но при инкубите и сукубите е различно — обясни Питър професионално. Може и да се лъжа, но май имитираше акцента на Бастиен. Прекалено често се виждаше с него. — При тях сиянието буквално се вижда, поне другите безсмъртни го виждаме. Когато правят секс, те отнемат част от живота на човека. Живителната сила е много привлекателна. За нас, безсмъртните, инкубите и сукубите след секс буквално…

— Искрят — довърши Коди. — Или блестят. Но не е… съвсем точно казано. Трудно е за обяснение. Джорджина не ти ли е казвала за това?

— Не и за това — отвърна Сет. — Значи аз… смъртните не го виждат?

— Ще играем или не? — попитах нетърпеливо, повишавайки глас.

Картър улови погледа ми.

— Не както ние го виждаме — продължи Питър. — Но те… ти го чувстваш. Усещаш, по-точно казано. То те примамва. Много е привлекателно.

Потънах в стола си и се запитах дали някой ще забележи, ако стана невидима. Аз сякаш вече бях невидима — така или иначе никой не обръщаше внимание на протеста ми.

— Не може да не си забелязал — продължи Хю и отпи голяма глътка уиски. — Сигурно в някои дни виждаш Джорджина и ти е трудно да се контролираш, защото е ужасно секси. Можеш само да я зяпаш. Разбира се, за един човек едва ли има голяма разлика — тя винаги е много секси, нали?

Всички, освен Картър, Сет и мен се засмяха. Знаех, че импът искаше да ми направи комплимент, но въпреки това ми идваше да го замеря с чашата си. Смехът скоро утихна и се върнахме към картите. Щетите обаче бяха нанесени. Със Сет почти не си проговорихме до края на вечерта, не че някой, с изключение може би на Картър, забеляза това.

Със Сет си тръгнахме и знаех, че не ме чака нищо хубаво. Изпратих го до тях и той ме покани да хапнем сладолед „Роки Роуд“. Беше голям фен на сладоледа. Трябваше да се обърна и да си тръгна, но „Роки Роуд“ имаше свръхестествени сили. А и си спомних разговора ни след случката в леглото — че трябва да говорим за проблемите, а не да се правим, че не съществуват. Още вярвах в това, но теорията и практиката са две различни неща.

Той сипа две купи сладолед и ги изядохме, без да говорим. Когато приключихме, Сет се заигра с лъжицата си, без да ме поглежда.

— Та — попита той — вярно ли е?

— Кое дали е вярно? — сякаш не знаех.

— Стига, не ме карай да го казвам — каза нежно той. — Просто искам да чуя твоята гледна точна, това е.

Отворих уста да кажа нещо, да се опитам да поправя нещата, но езикът ми сякаш беше надебелял и безполезен. Не успях да кажа нищо смислено.

— Вярно ли е? — повтори Сет. Аз пак не отговорих и той продължи — Понякога, когато те видя… Понякога, като в онази нощ, не мога да дишам — толкова си красива… Тогава беше толкова красива, че се държах като идиот. Това значи ли, че преди това си… спала с някого? Но, разбира се, всъщност ти не точно си „спала“…

По дяволите, това с разговорите беше пълна гадост.

Глава 12

— Тетида — каза той след няколко мига мълчание, — кажи нещо.

Погледнах бързо нагоре.

— Какво искаш да ти кажа? Вече знаеш отговора. Те не лъжат. Всъщност лъжат постоянно, но не и за такива неща.

Кимна и сложи купата и лъжицата на масата за кафе. Отпусна се на дивана, без да ме погледне, гледаше мълчаливо към другия край на стаята. Можех само да гадая какво минава през главата му. Знаеше какво представлявах и какво правех. Едно е обаче да го знаеш на теория, друго е изведнъж да откриеш, че има видими доказателства кога съм правила секс. Вече щеше да разпознава сиянието и да знае кога съм се измъкнала от нечие легло, кога съм била прегръщана от друг и съм правила най-интимните неща, които могат да се случат между двама души. Неща, които не можех да правя с него.

— Съжалявам — промълвих, без да знам какво друго да кажа. — За какво?

— За… това. За това, което правя.