Триумфът на сукубата

Сигурно наскоро беше чела Дикенс.

Ледена тишина изпълни пробната. Почувствах се невидима, въпреки че бях наполовина гола.

— Момичета, май вече трябва да тръгваме. Ще го съблека.

— Не — каза Джоуди сериозно; очите й водеха битка на волята с Дана. — Красиво е, Табита, няма от какво да се срамуваш.

— Тя е красива — съгласи се Дана меко, — но това бельо е по-подходящо за омъжена жена. — Тонът й говореше, че дори това е под съмнение.

Бях готова да изляза от пробната, но като видях как Дана предизвиква Джоуди, направо ми премаля от яд. Бастиен щеше да ме убие, но не можех да не взема участие в битката.

— Знаеш ли — подхвърлих аз на Дана и се погрижих да забележи как нахално разглеждам задните си части, — ако това е проблемът, може би ти трябва да го пробваш. Цветът ще ти отива. Много е коледен. Бих искала да видя как ти стои. На бас, че на Бил ще му хареса.

Дана се втренчи в мен, хапейки устната си и посрещайки предизвикателния ми поглед. Изглеждаше сякаш ще ме нападне, но вместо това стисна устни в рязка права линия. Без да каже нищо, излезе от пробната и трясна вратата след себе си.

Джоуди се поколеба за момент.

— Изглеждаш страхотно — повтори отново и излезе след Дана.

Останах сама и реших да се възползвам от момента, за да се преобразя и да пробвам бельото в тялото, за което беше предназначено. Както очаквах, изглеждах секси, така че купих всички комплекти. Редно беше от цялата тази катастрофа да извлека и нещо хубаво.

— Е, как мина? — попита Бастиен, когато Джоуди и Дана ме оставиха по-късно пред къщата му.

— Добре — отвърнах. Вече бях прибрала вулгарните покупки в колата си, за да не му давам повод за неприятни въпроси. — Много добре. Е… горе-долу.

Разказах му за въпросите на Дана и за теорията ми, че може би ни подозира в нещо нередно (не че беше далеч от истината). Лицето му ставаше все по-мрачно и мрачно, докато говорех. Знаеше, че съм права. Млъкнах и облегнах глава на рамото му, не обичах да го гледам нещастен.

— Не се тревожи. Ще се справим. Погледни нещата откъм хубавата им страна — с Дана днес наистина се сближихме. Мисля, че това е голямо… постижение.

Знаех, че още го мъчат съмнения, но настроението му се подобри значително, когато, вече не като Мич и Табита, пристигнахме в центъра по-късно същия ден. Взехме Сет на път за апартамента на Питър и се постарах никой от тях да не говори до края на пътуването.

За кой ли път Джером предпочете да не ни удостои с присъствието си, но всички други дойдоха за поредната порция вкусна храна и добра игра на покер: Питър, Коди, Хю и Картър. Картър изглеждаше заинтригуван от присъствието на Сет, но другите го поздравиха като отдавна изгубен брат. Предвид колко често им се налагаше да слушат за него, предполагам другите безсмъртни вече го приемаха като някой от вътрешния ни кръг.

Той стоеше до мен през по-голямата част от вечерта и се оказа, че е доста добър на покер. Сякаш тихата му спокойна природа караше другите да забравят за него. Стори ми се забавно, че и Сет остана доволен от победите си, макар и да го изразяваше по тихия, типичен за него начин. Зарадвах се да видя тази негова страна, но още по-доволна бях, че се забавляваше с приятелите ми.

Не знам коя моя страна видя той тази вечер. Приятелите ми не си поплюваха и се бъзикаха с разни черти от характера ми, а Бастиен явно беше решил да се отдаде на спомени. Постоянно разказваше истории от миналото ми и подхвърляше шеги, които никой друг, освен нас двамата, не разбираше. Стараех се да се държа на разстояние, без да го обидя. Предпочитанията ми бяха насочени към Сет и понеже него държах за ръка цяла нощ и само учтиво се усмихвах на Бастиен, мисля, че на инкубът това му стана ясно. Не изглеждаше особено доволен.

По средата на играта ми се обадиха едновременно Мей и Грейс.

— Здравей, Джорджина — каза Грейс.

— Ние сме — каза Мей.

— Открихте ли нещо?

— Нямаме такъв — отвърна Мей.

— О — явно се бях озовала в задънена улица.

— Но това не означава нищо — каза Грейс. — Винаги изпускаме по някого.

— Но и това е без значение — каза Мей. — Не създават проблеми, ако не се месят в нашите работи.

— А повечето не се ли месят? — през годините бях срещала безброй безсмъртни от всякакви култури и с всякакви сили, но не бях обръщала много внимание как си взаимодействат един с друг. Винаги съм се притеснявала за моята работа и само за нея; бях спокойна, че силите, пред които отговарям, разполагат с достатъчно мощ, за да се справят с всички и всичко.

— Не, повечето не създават проблеми — потвърдиха жените демони в един глас.

Покер играчите ме изгледаха любопитно, когато затворих.

— Кои бяха тези? — попита Питър.

— Грейс и Мей.

Хю направи гримаса.

— Ужас. Лудите кучки близначки.

— Хей, това не е вярно. Винаги са ми помагали.

— Така ли? Само почакай — предупреди ме той. — В следващия момент ще поискат да си отрежеш косата и да облечеш и ти черна рокля.

Коди се усмихна на възмущението ми.

— Защо имам чувството, че Джорджина е предприела още едно незаконно разследване?

— Не е незаконно.

— Но не е и законно — отбеляза Бастиен с прозявка. — Ти и твоите смъртни.