Триумфът на сукубата

— Значи и аз ще дойда. — Обърнах се да си вървя, но още се усмихвах хипнотизиращо. — Ще се видим там.

Щом се скрих от погледа му, усмивката ми се превърна в гримаса. Гадост. Не мислех, че е възможно да го намразя повече, но явно бях сгрешила. Все пак, докато флиртувах с него, осъзнах, че може би това е най-добрият начин да разбера какво става с Дъг. Бях сигурна, че Алек му беше пробутал същото, което беше дал и на Каси. Ако станех жертва на чара му, може би щеше да го предложи и на мен.

Дъг, както скоро се убедих, нямаше да ми помогне по въпроса.

— Имаш нещо — подкачих го, когато се срещнахме в секцията за фентъзи. Отправих му смъртоносна усмивка.

Той отвърна на усмивката ми.

— Магнетизъм? Сексапил? Интелигентност? Скъпа, аз имам всичко това.

Пристъпих напред и дръпнах закачливо ризата му, поглеждайки го в лицето.

— Не това имах предвид. Имаш нещо добро, но не искаш да го споделиш.

Все така близо един до друг, той дръпна в отговор кичур от косата ми.

— Не знам за какво говориш.

— Разбира се. Имаш ли представа, че напоследък часове наред работя вместо теб и Пейдж? Мили боже! Ще се побъркам. „Грей гус“ вече не върши работа. Ако имаш нещо друго, трябва да дариш малко любов.

— Винаги съм готов да даря любов. Само кажи кога и къде.

— Мислех, че сме приятели. — Бутнах го леко по гърдите и отстъпих назад, като се нацупих. — Криеш нещо. Няма начин да се оправиш толкова бързо просто така. Не и предвид състоянието ти тази сутрин. Взел си нещо.

— Не, настроението ми се мени бързо. Ти си жена, знаеш как е. Събудих се кисел, това е. Един фалафел, компанията на чаровната Кинкейд и всичко е наред. Направо страхотно. — Пристъпи към мен, очевидно очакваше да продължа флирта. Очите му горяха малко по-силно и настоятелно, отколкото при обикновените ни задявки. — Всъщност в момента нищо не може да ме спре. Бог съм, бейби. Ела в офиса и ще ти покажа.

Отминах и го погледнах с насмешка през рамо, все още участвайки в играта:

— Аз изповядвам друга религия, бейби.

Той се засмя след мен. Флиртувахме от години и знаех, че не се сърди на закачките и провокациите ми. Аз, от друга страна, бях бясна. Сякаш не стигаше, че гадостите на Алек можеха да доведат Дъг до прекомерно приповдигнато настроение и неподходящо поведение на работа. Да го докарат до пълно отчаяние обаче беше съвсем различно. Щях да разбера какво става и да сложа край, дори и това да означаваше да се умилквам около онзи мазник Алек.

Сетих се и за още едно усложнение в живота ми и по-късно вечерта се обадих на Бастиен да проверя докъде е стигнал.

— Не питай, Фльор. Облаците на провала вече се събират над мен.

— Защо днес всички мъже са в депресия, по дяволите? Защо си мислите, че аз трябва да се правя на клоун?

Наредих му незабавно да дойде до „Куин Ан“. Когато пристигна, все още хленчеше.

— Дана се държи мило с мен — призна той, — но нищо повече. Дори вече не идва сама у дома. Винаги води или Джоуди, или някоя друга откачалка от КЗСЦ. По-скоро ще успея да вкарам всичките й дружки заедно в леглото ми, отколкото да закова нея. Опитват се да ме въвлекат в техния култ. Предполагам едва ли ще навреди, но май ще я виждам повече, ако се преструвам, че още се колебая. А и тя често пита за теб.

— За какво пита?

— За различни неща. Миналият път поиска да знае дали дрехите, които си купила, са свършили работа. Какво значи това?

— Нямам представа — излъгах.

Каква ирония — Бастиен тъкмо забеляза плика на „Викториас Сикрет“, който още стоеше на плота. Очевидно не се притесняваше да нахлуе в личното ми пространство, изпразни го и огледа бельото с одобрение.

— Искаш ли да пробваш нещо? — попитах саркастично предвид щателния му оглед.

— Винаги си имала добър вкус — вдигна черния мрежест сутиен и погледна през него, сякаш преценяваше как би ми стоял. — Но нямам представа защо купуваш такива неща. Можеш да се трансформираш.

— Уважавам интелектуалната собственост. Дизайнерът си е заслужил парите.

— Дори и да е ушито с робски труд в третия свят?

Направих гримаса.

— Хайде, да се махаме от тук.

— Къде ще ходим?

— На пиано бар.

Изненадата сякаш стопи нервността му.

— Има ли още такива?

— Да. Има два в Сиатъл.

Всъщност единият беше съвсем наблизо, на по-малко от петнайсет минути път пеш. Докато вървяхме обаче Бастиен не спря да опява за Дана. Направо ме побърка. И аз я мразех, наистина, но не можех да разбера каква е тази негова маниакална фикс идея.

За щастие пиано барът се оказа достатъчен, за да го разсее, както се и надявах. Хапнахме това-онова и си поръчахме сладникави коктейли като мартини Мидори и Секс на плажа. Междувременно двама пианисти се състезаваха да пеят всичко от Еминем до Бари Манилоу. С напредването на вечерта поръчката на песен струваше все повече и повече. Клиентите обаче ставаха все по-пияни и пияни и нямаха нищо против да плащат.