Триумфът на сукубата

Знаех за това и бях взела доста пари. С Бастиен се забавлявахме да слушаме как пианистите изпълняват молбите ни за все по-стари и по-неизвестни песни. И двамата пеехме много хубаво. Промяната на телата, освен другите преимущества, ни позволяваше да изваем гласните си струни. Пианистите показаха удивителни познания по всичко, което поръчвахме, и към края на вечерта бяхме толкова впечатлени и пияни, че им оставихме царски бакшиш.

Преди да си тръгнем обаче Бастиен ме накара да изчакаме още една песен.

— Изръсих се с петдесетачка — каза той. — Трябва скоро да я изсвирят. Избрах я специално за теб.

— Ако е „Суперфрийк“, си тръгвам — предупредих го аз.

Той се засмя.

— Ще я познаеш като я чуеш. Напомня ми за теб и писателя ти.

И наистина, веднага разпознах песента, която глупавото му чувство за хумор му беше подсказала. Усмивката на лицето му също го потвърди. Той ме издърпа в скута си и запя силно текста на Фиона Епъл:

Все лоша, лоша съм била.
Не умеех да обичам — да.
Сега съм с мъж с нежна душа.
И тъжно, тъжно е, нали така
жената, когато пречупва мъжа,
просто защото умее това.

— Ти си истинско създание на ада — казах му и се опитах да се измъкна. — Знаеш това, нали?

— Просто наричам нещата с истинските им имена. — Той ме задържа и продължи да пее.

Боже, моля, помогни,
че такава съм си аз.
И от мене ме спаси
преди зло да сторя в тозчас.

Когато най-накрая излязохме от бара, и двамата се смеехме и тананикахме. Минахме покрай група момичета, по-пияни и от нас. Няколко от тях открито отправиха на Бастиен подканващи погледи и аз го погледнах с очакване. Той поклати глава.

— Прекалено е лесно. Освен това предпочитам да се прибера с теб.

Изпрати ме до вкъщи, придържайки ръката ми — някога според социалните норми това беше признак за добро възпитание. Тротоарът беше хлъзгав от дъжда, който валя по-рано, и въздухът беше влажен и мразовит. Недалеч кулата Спейс нийдъл блестеше ярко над близките сгради; скоро по нея щеше да има коледни лампички. Бастиен стисна по-силно ръката ми и разсеяно обърна поглед към облачното небе, преди да погледне към мен.

— Фльор, искаш ли да знаеш защо толкова се впрягам в тази работа с Дана?

Опитах се да изтрезнея, защото заподозрях, че се задава нещо сериозно.

— Загазил съм. Много — въздъхна той. — Някога чувала ли си за демон на име Бартон?

— Не. Трябва ли?

— Може би. Работи в Чикаго. Много е на високо. Разполага с много власт. Той е от онези, които очакват служителите да му правят „услуги“.

Кимнах с разбиране. Това беше един от професионалните рискове, на който сукубите и инкубите често бяха изложени и вероятно още едно нещо, за което Сет не трябваше да научава. Като работници, така да се каже, в секс индустрията, началниците ни демони често мислеха, че няма да имаме нищо против да поемем още един „клиент“. Мнозина от тях гледаха на това като на наше задължение. Каквито и недостатъци да имаше Джером, той никога не беше искал такова нещо от мен.

— Та… при Бартон има една сукуба на име Алесандра. Относително нова. На около век. Красива. Има усет към изящните физически детайли почти като теб. А е и умна. Със страхотно чувство за хумор. Симпатична.

Погледнах го изненадано.

— Да не си влюбен, Бастиен?

— Не, но тя ме привличаше… привлича силно. Трудно е да й устоиш. Опознахме се и едното доведе до друго…

— Както често се случва при теб.

— Да — призна горчиво той. — Само да ти кажа, беше невероятно. Тази жена… леле!

— И какъв е проблемът?

— Ами проблемът е, че този Бартон пази отблизо хората си. Очакваше тялото на Алесандра да е изключително само за негова употреба — без да броим отношенията й със смъртните, разбира се.

— И той е научил?

— Да. Оказа се невероятно ревнив — задоволство изпълни гласа на Бастиен. — Много глупаво за нашия вид. Разбира се, демон или не, сигурно има причина да се чувства несигурен, като се има предвид, че приятелката му е била със секс гуру като мен. Опознаеш ли веднъж Бастиен…

— Давай по същество, секс гуру. Какво стана?

— Ами… да речем, че се ядоса, но това е много меко казано. Честно, днес нямаше да се наслаждавам на прекрасната ти компания, ако Джанел не се беше намесила достойно. — Джанел беше архидемонката на Бастиен в Детройт. — Тя обаче главно ме защити от физически мъчения. Всичко друго е една голяма каша. Кариерата ми замря. Бартон има могъщи приятели, а Джанел беше пределно ясна, че повече няма да ми покрива задника.

Стигнахме до моята сграда и се спряхме отпред. Той прекара ръка през тъмните си къдрици и лицето му изведнъж помръкна.