Триумфът на сукубата

— Табита, оставам с впечатлението, че не си много убедена по въпроса.

— Мислиш ли? Погледнах встрани и отново поведох борба със себе си дали да кажа какво мисля или да спестя неприятностите на Бастиен. Накрая реших да отвърна нещо неопределено, което звучеше като истина.

— Просто мисля… че има много гледни точки. Това е.

— Няма проблем и да не си убедена.

Това беше изненада — тя да каже такова нещо!

— Наистина ли?

— Разбира се. Точно затова съществуват организации като КЗСЦ. Да помогнем на хората да видят истината по даден въпрос.

Потиснах едно изсумтяване. За момент бях решила, че може да ме изненада с проява на разкрепостеност. Оставих тишината да говори.

— Е — започна тя след малко, — в какво вярваш тогава?

— В смисъл? За хомосексуализма ли? Или за хомосексуалните бракове?

— И за двете.

Мнението ми беше, че хората искат, когото си искат и точка по въпроса. Нямаше закони в любовта и правилно или грешно. Мнението на Дана по темата обаче беше базирано на религията и най-вече аз би трябвало да знам, че споровете коя вяра е права и коя крива, са безсмислени.

— Не съм сигурна, че хората могат сами да изберат кого да харесват — обясних, без директно да атакувам възгледите й. — Така че може би затова ми е странно, когато говорим за „помощ“ и „промяна“ на хора, които не могат да направят нищо срещу природата си, независимо дали природата им е правилна или грешна.

— Значи смяташ, че хомосексуалността е вродена? — меденият й гласец не успяваше съвсем да прикрие пренебрежителната й изненада.

— При някои хора. Според мен има такива, които се впускат в… хомосексуални дейности за забавление, но при други това е биологично предопределено.

Имах чувството, че Дана не би описала сексуалните задявки между представители на един и същи пол като забавление, но се почувствах по-добре като изразих мнението си.

— Изразяваш се отлично — призна тя. — Макар че не е задължително да съм съгласна с теб.

Засмях се високо, а тя ме погледна странно.

— Не съм си и помисляла, че ще си съгласна.

Отново замълчахме и си спомних, че трябва да разбера дали изпитва някакви романтични чувства към Бастиен.

— Иска ми се аз да можех да избирам хората, които ме привличат — казах неочаквано, повдигайки лична тема съвсем нетипично и за Табита Хънтър, и за Джорджина Кинкейд.

Дана изглеждаше изумена.

— Нещата с приятеля ти не вървят ли? Как се казваше?

Свен?

— Сет — поправих я и се чувствах само леко неловко, че го въвличам в тази история. Всъщност, в момента нещата със Сет вървяха прекрасно, но продължих да лъжа заради играта. — Той е супер… но не е много… сещаш се… романтичен.

— А — каза тя неутрално.

— Луда ли съм? Прекалено много ли искам? Може би трябва да мисля за други неща.

— За теб какво е романтиката?

— Не знам. Невинни докосвания, малки подаръци от време на време. Жестове, с които да ми показва колко съм важна за него, колко ме обича. — Ириси, усмихнати личица върху палачинки. — А за теб какво е романтиката?

Тя сви рамене. Завихме зад ъгъла към къщата на Бастиен.

— За мен романтиката не е толкова важна, колкото за всички останали — призна тя. — Нито Бил, нито аз имаме време за такива неща.

— О!

— Това не е толкова лошо. Бих казала, по-важно от подаръците е да можеш да почувстваш другия. Да говориш открито с него и да споделяш мислите си. Да знаеш, че и той чувства същото като теб.

— О! — казах отново, изненадана. Коментарът й беше почти логичен. По някакъв начин се доближаваше до възгледите на Сет за честността в една връзка. Задъвках устната си и се хвърлих с главата напред. — А ти какво мислиш за… знаеш… за сексуалното привличане като цяло?

Хвърли ми кос поглед.

— Какво по-точно имаш предвид?

Свих рамене.

— Невинаги се чувствам така с него. — Лъжа, просто лъжа, дъра-бъра. — Погрешно ли е да мисля така? За теб какво е секси?

Отговорът й се забави доста.

— Не знам.

Бастиен стоеше пред входната врата, когато приближихме. Помаха ни с ръка за поздрав.

— Здравейте, дами.

Изглеждаше приятно изненадан да ни види заедно, при това, без да се караме.

Дана ми благодари за компанията и тръгна да се прибира след автоматичната покана на Бастиен да влезе за малко. След като си замина и вече пътувахме с колата към мястото на фотосесията, му разказах подробно за разговора ни.

— Не знае какво е „секси“? — възкликна той. — Буквално ме моли да я награбя. А и Бил не е романтичен. Е, това не ме изненадва. Дали лъже, че това не е важно за нея? Може би е нещо като защитна реакция?

— Не знам. Възможно е. Но дори и романтиката да й липсва, прекалените жестове ще я накарат да застане нащрек. Тя не е глупава. Един по-сериозен разговор може би ще свърши по-добра работа.

— Значи готвенето беше добра идея. Много говорене пада.

— Сигурно. — Не му казах, че имах съмнения относно ефикасността на този метод. Честно казано не вярвах, че може да направи каквото и да е повече.