Триумфът на сукубата

Той се усмихна сладострастно и провокативно. Потръпнах. Когато инкуб изпробваше върху теб чара си, беше объркващо дори и за сукуба.

— Какво лошо има в това? Означаваш за мен повече, от когото и да е другиго на този свят. Това е естественото развитие на нещата. Трябваше да го направим преди много време.

Поклатих глава в несъгласие.

— Харесва ми както беше досега.

— Защото не си опитала. Виж, не те моля да избягаш с мен към залеза. Ние сме приятели. Знам това и ми харесва. Но ти сама го каза — не си заслужава да спиш с хора, които не значат нищо за теб.

— Да, но… Не мисля, че това ще реши проблема.

— Тогава какво ще реши проблема? — попита той. — Да спиш, или по-скоро да не спиш със смъртен, когото обичаш?

Станах от леглото.

— Това беше грубо. И няма нищо общо. Не искам да бъдем нещо друго, освен приятели, Бастиен. Сексът ще обърка всичко.

Той остана в леглото, гледайки ме как пристъпвам.

— Сексът ще оправи много неща. Крайно време е да получим удовлетворение извън служебните задължения. Ще бъде терапевтично и за двама ни. Нуждаем се от това.

Обърнах се и се вгледах в прозореца, без да виждам нищо.

— Аз нямам нужда от това.

— Така ли?

Само че гласът, който ми зададе този въпрос, не беше на Бастиен. Беше на Сет.

Завъртях се с широко отворени очи.

— Престани! Трансформирай се веднага!

Бастиен като Сет се отпусна спокойно върху възглавниците. Беше с дънки и тениска на „Уайтснейк“, съвсем в стила на Сет. Косата му беше разрошена. Дори беше успял да изкопира и чаровната му разсеяна усмивка.

— Какъв е проблемът, Тетида?

Спуснах се към леглото с желанието да излея гнева си върху него, въпреки че копнеех да избягам.

— Не е смешно! Трансформирай се веднага!

Той се изправи и се плъзна към ръба на леглото.

— Хайде, трябваше сама да се сетиш досега. Това е идеалното разрешение на всичките ти проблеми.

— Не, не е. Наистина не е.

Стана и тръгна към мен; не ме докосна, въпреки че беше достатъчно близо, за да накара сърцето ми да се разтупти. Стоях вцепенено, без да мога да помръдна.

— Разбира се, че е. Ако наистина искаш да превъзмогнеш Сет, това е начинът. От толкова време копнееш за него, чудиш се какво би било да го докоснеш, да бъдеш с него. Е, това е шансът ти. Единственият безопасен начин, единствената възможност да направиш всичко, което искаш, без да го нараниш. Направи го и ще си спестиш много мъка в бъдеще.

Поклатих глава, тъй като и устните ми отказваха да се движат. Прекалено много противоречиви чувства. Всичко беше нереално. Зашеметяващо. Все още бях шокирана от дързостта на Бастиен. Знаех, че е безразсъден и нагъл, но това беше прекалено дори за него. От друга страна Бастиен имитираше Сет до най-малката подробност и това оказваше голям ефект върху мен. Чаровен и безупречен. Още по-изкушаващото беше, че в думите на Бастиен имаше истина. Наистина можех да правя каквото поискам. В предложението имаше много недостатъци, но не можех да отрека и предимствата му. Съвършеното изкушение.

— Няма да изневеря на Сет.

— Какво значи изневярата за нас? Правим го постоянно.

— Тогава отказвам да бъда поредното ти завоевание — озъбих му се аз.

— Добре. — Той се трансформира и ризата изчезна; сега виждах прекрасните му голи гърди. Придърпа ръцете ми и ги постави върху кожата си. Открих, че е почти безупречно гладка; имаше само няколко меки и копринени златисти косъмчета. — Ти ме прелъсти.

— Няма да те прелъстя.

— Добре. Тогава си махни ръцете.

Втренчих се в ръцете си на гърдите му. На гърдите на Сет. Той беше топъл. Кожата ми беше почти същата като неговата. И двамата имахме светла, златиста кожа, със съвсем лек тен. „Махни си ръцете“. Само това трябваше да направя. Трябваше да дръпна ръцете си, да отстъпя и да оставя тази абсурдна игра зад гърба си. Бях на косъм от нормалното си състояние… и все пак не можех да помръдна. Знаех, че не е Сет, но илюзията беше толкова достоверна, че лесно можех да си представя какво е да го докосвам.

Без да мисля прокарах пръсти по гърдите му и надолу към стомаха му. Сет не ходеше на фитнес, но тялото му беше жилаво и стегнато от плуването и тичането. Бях го виждала по боксерки; силните му мускули бяха твърди и точно такива, каквито трябваше да бъдат. Още веднъж — илюзията беше пълна. Ръцете ми бяха галили Сет по същия начин в леглото, но досега не си бях позволявала да го изследвам сексуално, както сега бих могла. Плъзнах пръстите си и проследих линиите и извивките му.

Бастиен не каза нищо и не направи нищо, но когато и да погледнех, очите му бяха върху мен и горяха от възбуда. Това накара тялото ми да откликне и да пламне. Дали Сет щеше да ме гледа по същия начин, ако можехме да сме заедно? Някак вярвах, че отговорът щеше да бъде „да“. Знаех, че Сет възприема секса сериозно, въпреки небрежното отношение на героите му. Би се отнесъл наистина сериозно. Освен това, въпреки че нямах доказателства, смятах, че ще е внимателен като Бастиен в момента и ще ме остави аз да водя. Нищо агресивно.