Триумфът на сукубата

Давех се в Сет, в потта, в допира му. Бях течна и златна, докато се сливах с него. Тялото ме болеше, не можеше да му се насити и продължавах да се движа все по-силно. Знаех точно под какъв ъгъл да застана, за да свърша; дори не се опитах да задържа вълните и те се заизливаха в пулсиращо блаженство, което разтърси тялото ми. Малки искри енергия прелитаха помежду ни от време на време; не беше обичайното поглъщане на енергия, както когато бях с жертва, но обмяната беше неизбежна — инкуб и сукуба, две същества, чиито тела бяха създадени, за да извличат силата на живота.

Исках да погълна Сет, да взема колкото мога повече от него. Нямах друга цел. Времето минаваше. Тялото ми грабеше от удоволствието алчно и без да спре. Мълвях името му отново и отново, понякога шепнешком, понякога крещейки, докато накрая се изтощих, не можех да мръдна повече. Спрях, почти свличайки се върху него.

Не можех да накарам дробовете ми да работят, направих усилие да си поема въздуха, от който се нуждаех. Той още беше в мен, все още готов, но аз вече бях изтощена. Гърлото ми беше сухо и ме болеше. Потта беше направила кожата ми лепкава и лежах върху него задъхана и отчаяна, като животно, което е утолило глада си, без значение кой лежеше отдолу.

Той ме наблюдаваше внимателно и прокара нежно ръка по влажната ми буза. После сякаш се разбрахме без думи и ме събори по гръб, за да свърши и той. Хвана глезените ми и ги сложи на раменете си, застана на колене и проникна отново в мен. Тих стон се откъсна от устните ми. Бях като желе, не можех да направя нищо; лежах и му позволих да прави с мен каквото пожелае. Ръцете ми се стрелнаха безцелно над главата ми, пръстите ми галеха черната табла и затворих очи, отдавайки се на мисълта, че Сет ме взима. Бях слаба и изтощена, но все пак се чувствах прекрасно. Отворих очи и гледах как тласка тялото си в моето, как най-накрая си позволява да си достави удоволствие. Беше издържал много заради мен, изчака да утоля похотта си. Сега той беше алчният и грабеше каквото поиска. Накрая достигна оргазъм с лек стон, затвори за кратко очи и остана в мен, докато свършваше. Когато приключихме, се свлече, излезе от мен и легна отстрани.

Останахме така още малко, после ме придърпа към себе си и ме прегърна, гърбът ми беше притиснат в предната част на тялото му. И двамата все още дишахме тежко, накъсаните удари на сърцата ни постепенно се успокоиха. Оставих бузата си да лежи върху ръката му. Цялата бях разтреперана от секса със Сет, от усещането, че е вътре в мен и от начинът, по който беше разтърсил тялото ми в опустошителен екстаз.

После, когато ме притисна с една ръка и с другата започна да ме гали нежно по косата, забелязах нещо. Не миришеше както трябва.

Не искам да кажа, че миришеше лошо. Не беше така. Просто не миришеше като Сет. Потта не беше същата. Нямаше го лекият аромат на ябълки, кожа и мускус, нямаше я уникалната миризма на Сет. Миришеше на Бастиен. Той беше Бастиен, спомних си горчиво и илюзията се разби, магията изчезна. Не бях със Сет, независимо колко съвършено го беше имитирал. Бях с приятеля си инкуб.

— Трансформирай се — прошепнах.

— Какво?

— Трансформирай се в себе си.

Не попита защо и миг по-късно бях в ръцете на Бастиен. Не беше Сет, осъзнах аз и мрачна и ужасна празнота ме обгърна — това беше истината. Не казахме нищо, останахме в леглото заедно до края на нощта. При мен обаче сънят така и не дойде. Лежах будна през цялото време и се взирах в сенките.

Глава 17

— Да сложа ли вече плакатите на Лорелай Билджън? Или да изчакам, докато махнат тези на Е. Дж. Патнъм?

Погледнах към фактурите на бюрото. Пет пъти бях прегледала едни и същи цифри, без да разбера нищо от тях и едва успях да схвана въпроса на Тами.

Потърках очи.

— Защо да чакаме?

Тя вдигна рамене.

— Не знам. Струва ми се малко грубо да рекламираме автор, докато друг промотира книгата си.

Съзнанието ми работеше бавно, може би защото само пет процента от него бях тук, в книжарницата. Останалата част се опитваше да се справи с бъркотията, която представляваше живота ми.

— Хм… не, няма значение. Сложи и двата. Другото представяне е само след седмица и искаме и Билджън да получи достатъчно добра реклама. А и едва ли писатели биха направили проблем за такова нещо. За тях това не значи нищо.

Тами прекара ръка през късата си червена коса.

— Не знам. Те са известни и са хора на изкуството. Струва ми се лоша комбинация. Темпераментни са и прочее. Не всички писатели са като Сет. Всъщност на бас, че ако се ядоса на някого, определено ще знае как да му го върне.

— Нещо друго? — попитах и острият ми тон говореше, че въпросът е приключен. — Няма значение, сложи и двата плаката, става ли?

Тя ме погледна изненадано и излезе от офиса. Когато затвори вратата, отпуснах глава на бюрото и изстенах. Тами притежаваше блажения наивитет на подрастващите и нямаше представа колко точно беше уцелила. Също като нея и аз вярвах, че Сет може да се разгневи, ако има основателна причина.

Като например приятелката му да му изневери.