Триумфът на сукубата

Бяхме решили да загърбим всякакви задръжки, за да станат снимките хубави. Бастиен спря пред хотел „Андра“ в центъра — един от най-добрите в града, въпреки че отвън беше малко невзрачен. Незнайно как, благодарение на чара си на момента успя да ни уреди уникалния апартамент „Монарх“. Имахме повече пространство, отколкото ни трябваше, но най-хубавото в стаята бе — за мен поне — изключително великолепното, изключително секси легло. Обгръщащият го балдахин беше романтично осветен, покривката — виолетова, а таблата на леглото — от полирано черно дърво. Цялостният ефект беше загадъчен и чувствен. От Мич и Табита се трансформирахме в старите си тела, след като затворихме вратата.

— Самото легло — заяви Бастиен — ще направи снимките уникални. Е, и голата ти плът. Леглото обаче е страшно попадение.

Той нападна минибара и импровизира две мартинита „Гран Марние“; аз изгълтах моето с изненадваща бързина. Изведнъж фотосесията ми се стори много по-страховита, отколкото отначало си мислех.

— Не се тревожи — каза той, долавяйки нервността ми. — Сложи нещо секси и лягай на леглото.

Не бях донесла нищо специално — този път бях решила да се трансформирам. Започнах с традиционна черна нощница. Супер къса, супер изрязана. Заложих на сигурно. Бастиен нагласи позата ми, карайки ме да се отпусна на леглото. Разроши косата ми и поиска да се нацупя.

— Идеята е, Фльор, да изглеждаш така, сякаш ако не правиш секс веднага, много, много ще се ядосаш. Мъжете си падат по такива неща.

Опасенията ми се стопиха, щом Бастиен пое нещата в свои ръце; той режисираше позите и изражението на лицето ми и щракаше с апарата. Направихме пълна програма. На някои от снимките бях съвсем гола, без да прикривам нищо. На други решихме, че ако голотата е само загатната, ще бъде дори още по-провокативно. Начинът, по който падналата презрамка почти оголваше гърдата. Начинът, по който прозрачният сутиен и бикините прикриваха всичко, но и показваха всичко.

Не на всички снимки изглеждах сякаш току-що бях правила секс. На някои бях много елегантна, невероятно съвършена във всички аспекти, всеки кичур на косата ми беше на правилното място. На други обаче имах объркан, див поглед — бяха „непланирани“, както би казал Сет. Не се ограничихме само с леглото, колкото и разкошно да беше. Позирах до прозорците, на дивана, до ваната, във ваната. И двамата имахме (работата ни го изискваше) добра представа какво е секси и съблазнително. А и за вдъхновение бяхме донесли каталози на бельо и списания за възрастни. Почивахме си, докато планирахме и обстойно обсъждахме всяка нова поза.

В крайна сметка се оказа много изтощително, но енергията на Бастиен беше неизчерпаема и той ме напътстваше с професионално спокойствие. Честно казано след определен момент нямах нужда от съветите му. Знаех, че съм секси и не беше трудно да го изиграя, най-вече защото Сет щеше да види всичко.

Когато паметта на фотоапарата се запълни, приключихме със снимките. Той се изтегна на леглото до мен, обади се на румсървиса и поръча истински мартинита — вече бяхме изпили бутилката „Гран Марние“. Когато питиетата пристигнаха, се отдадохме на заслужена почивка и отпихме от чашите.

— Благодаря, Бас — казах и го докоснах по ръката. — Ти си добър приятел.

— Не е трудно, когато обектът е толкова приятен за окото. Ще се видиш в чудо, ако дадеш да ти извадят снимките в някое фото. Занесеш ли ги, никога няма да си ги получиш.

Вече бях мислила за това.

— Хю има принтер, истинско произведение на изкуството. Ще ги принтирам при него. — Замислих се. — Въпреки че сигурно и той ще иска да запази някои снимки.

— Разбирам го. — Бастиен остави питието си и се завъртя, за да ме погледне нежно, за разнообразие лицето му беше сериозно. — Ти си красива жена, Фльор, а това говори много за теб, защото можеш да контролираш външния си вид. Не говоря само за физиката ти, въпреки че е страхотна. Там има нещо — и той потупа гърдите ми. — Нещо топло, и чувствено, и прекрасно, което блести. Бих те познал, в каквото и да е тяло, на което и да е място.

Сгуших се до него доволна.

— Радвам се, че си тук. Въпреки цялата тази каша с Бартон и Дана. Ще се справим. Обещавам. Няма да им позволя да те заточат на някое гадно място.

Лека, игрива усмивка заигра на устните му. Обич проблесна в очите му, обич, която несъмнено се излъчваше и от моето лице. Изведнъж той се наведе и ме целуна.

Леле!

Не беше приятелска целувка, нито от типа целувки, които си раздавахме безразборно по устните. Беше дълбока, еротична целувка. Устните му бяха като кадифе, езикът му бавно се плъзна върху моя. Бях толкова смаяна от случващото се, че за момент не можех да направя нищо, освен да потъна в тази целувка и да се отдам на тръпките, които преминаха през тялото ми.

Осъзнах се, отдръпнах се от него и седнах.

— Какво правиш, по дяволите?

Той също седна, толкова изненадан от реакцията ми, колкото аз от постъпката му.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти ме целуна. Искам да кажа, наистина ме целуна.