Цар Алкохол

И ето че се изправихме всички пред дългия тезгях — шкиперът, щурманът, шест души ловци, шестима кормиладжии и петима гребци. Един гребец липсваше: близо до нос Джеримо ние го пуснахме в морето, като привързахме за краката му един чувал въглища, във време на снежна буря. Бяхме деветнадесет души и това беше нашата прощална почерпка. След седем месеца истинска тежка работа и в буря, и в затишие, ние сега за последен път се гледахме един други. Знаехме това много добре, защото пътищата на моряците винаги се разделят в разни посоки. И всичките деветнадесет души като един приехме почерпката на шкипера. А след това щурманът ни изгледа с един красноречив поглед и поръча още уиски. Щурманът ние обичахме не по-малко, отколкото шкипера — обичахме ги и двамата еднакво. Можехме ли, след като пихме с единия, да не пием и с другия?

След това почерпи Пит Холт — ловец от моята лодка (той загина след една година на „Мери Томас“, която потъна заедно с целия екипаж). Времето вървеше, чашите уиски идеха една след друга, гласовете ни ставаха по-високи, а главите ни шумяха. Ловците бяха всичко шестима и всеки от тях настояваше в името на свещеното чувство на другарство целият екипаж да пие с него поне по една чашка. Имахме още шестима лодкари и петима гребци и всички разсъждаваха точно така. Всекиму в джоба звънтяха пари и всеки смяташе, че неговите пари не са по-лоши от парите на другите; а душата на всички беше щедра и благородна.

Деветнайсет рунда — деветнайсет чашки една след друга. Какво му трябваше още на цар Алкохол, за да ни подчини всецяло? Всички бяхме докарани до оная точка, когато се забравят всякакви грижливо лелеяни мечти. Командата излезе от кръчмата, клатушкайки се, и попадна право в прегръдките на „акулите“. След това работата тръгна бързо. Кой за една седмица, кой за два дни прахосаха всичките си пари и съдържателите на моряшките хотели започнаха да записват на сметката на корабите, които ще заминават. Виктор беше личен, снажен мъж; с протекцията на един свой приятел той можа да влезе в една спасителна команда. Но обявление за стая в семейството на скромен работник той никъде не даде и никаква танцувална школа не видя. Дългият Джон също така не можа да постъпи в навигационна школа. Той постъпи на временно място в един речен параход. Червеният Джон и Аксел не можаха да изпратят у дома заплатите си. Вместо това и те, като всички други, се пръснаха в разни посоки; постъпиха на разни кораби и отплаваха към всички морета на света; там ги настаниха съдържателите на хотелите и те се трудеха, за да изплатят на „акулите“ аванси, които никога не бяха виждали.

Мен лично ме спаси това, че имах дом и семейство, където можех да отида, аз прехвърлих залива, стигнах до Оукланд и между другото надзърнах в „списъка на смъртта“. Нелсън вече го нямаше — застреляли го във време на въоръжена съпротива на полицията. „Уиски“ също беше изчезнал. Изчезнали бяха също така Старият Кол, Старият Смоудж и Боб Смит. Другият Смит, от „Ени“, се удавил. Французинът Франк според слухове се криел някъде към горното течение на реката; казваха, че той се страхувал да се покаже надолу, защото някъде бил направил нещо. Още неколцина души излежаваха наказания в Сен Куентин или Фолском. Големият Алеко, гъркът, когото познавах отблизо в Бенешия едно време и с когото често сме пили по цяла нощ, убил двама души и избягал в чужбина. Фитцмонс, с когото заедно плавах, когато бях в рибарския патрул, получил рана от нож в гърба; повредили се дробовете му, раната се усложнила в туберкулоза, дълго боледувал и най-после умрял. И така всички един след друг. Да, „пътят на смъртта“ Беше оживен път; а по всичко онова, което знаех за тия хора, аз не се съмнявах, че за всичко е виновен цар Алкохол; за една смърт само той не беше виновен — за смъртта на Смит от „Ени“.

Глава 18

Моето увлечение от Оукландското пристанище успя да мине съвсем. Престана да ми харесва тази обстановка, целия този живот. Аз се върнах пак към Оукландската безплатна библиотека и започнах пак да чета книги — този път с голямо внимание. При това майка ми твърдеше, че вече било време да стана по-сериозен: погулял съм доста, стига вече; време било да се заловя за постоянна работа. Пък и семейството ми се нуждаеше от пари. Подчинявайки се на всичко това, аз постъпих в една конопена фабрика и се задължих да работя по десет часа на денонощие срещу заплата десет цента за час. Макар че бях станал и по-силен, и по-ловък, сега получавах същата заплата, каквато и във фабриката за консерви, където работех преди няколко години. Наистина тук ми обещаваха след няколко месеца да ми повишат заплатата до долар и четвърт на ден.