Цар Алкохол

— Виждаш ли — казваше цар Алкохол. — Той се грижеше за себе си, той дори се отказа да пуши и ето какво получи за това. Струваше ли си, а? Все едно, от бацилите няма да убегнеш. Твоят великолепен доктор взимаше всевъзможни мерки и пак не можа да се скрие от тях. Когато бацилът подскача, не може човек да знае къде ще попадне. Може би в тебе, може би в друг. Помисли си само колко е изгубил той. Не искаш ли и ти да се откажеш от всичко онова, което аз мога да ти дам, за да те унищожи в края на краищата някой бацил? Животът не знае справедливост. Той е лотария. Но аз нахлузвам усмихната маска на живота и на действителността. Усмихвай се и ти, смей се заедно с мене. В края на краищата ти няма да убегнеш от съдбата си, но смей се за сега. Светът е мрачен затвор. Аз го осветлявам за тебе. Хубав е, няма що да се каже, тоя свят, в който се случват такива мили истории като с твоя доктор. Остава едно — да пием и да забравим всичко.

И аз, разбира се, изпивах чашка заради забравата, която тя ми носеше. И всеки път, когато цар Алкохол ми напомняше за този случай, аз неизменно следвах неговия съвет. Ала пиех разумно. Избирах само висококачествени питиета. Търсех само подем и забрава, като избягвах неприятните последици, които влече подире си употребата на евтини сортове питиета и опиянението. Ще спомена между другото, че такова разумно употребяване на алкохол винаги доказва, че човек е минал вече не малко път с цар Алкохол.

Но аз все продължавах да се държа упорито в едно правило: никога не посягах към питието, преди да бъде написана последната дума от всекидневната ми работа. Понякога се освобождавах от всякакви занятия и в такива свободни дни си позволявах да пия колкото ми се ще.

А ония, които никога не са употребявали спиртни питиета, се чудят как може човек да се впиянчи.

Глава 32

Когато моят „Снарк“ излезе от Сан Франциско, за да се впусне в далечно плаване, на борда му нямаше никакво спиртно питие или по-право, никой от нас нямаше понятие, че на борда има спиртни напитки, присъствието на които открихме след много месеци. Тази липса на алкохол беше хитрост, измислена от мене. Аз исках да изиграя една игра на цар Алкохол. Това доказва, че аз все пак се вслушвах донякъде към предупрежденията, които се обаждаха в съзнанието ми.

Разбира се, аз се мъчех да замаскирам това пред самия себе си и измислях извинения за цар Алкохол. При това се мъчех да намеря за него дори научни основания. Аз си казвах дори, че ще пия само в пристанищата. През време на плаването моят организъм ще се пречиства от алкохол и по такъв начин ще мога да дам при спирките двойна дан на цар Алкохол. Той ще започне по-силно да възбужда, по-остро и по-възхитително да ме смушква.

Пътуването от Сан Франциско до Хонолулу трая двадесет и седем дни. Още след първия ден на яхтата мисълта за пиене съвсем престана да ме безпокои. Искам да покажа с това, доколко алкохолът бе чужд на моята природа. Наистина понякога във времето на плаване, предвиждайки прелестта на закуските и обедите на очарователните веранди в Хавайските острови (бях ходил неведнъж там по-рано), аз мислех, разбира се, и за напитките, които ще пием там. Но като си представях тези напитки, не изпитвах никакво раздразнение, никаква досада, че пътуването е дълго. Аз чисто и просто си ги рисувах като част от веселите и приятни пиршества, които ни очакват там.

По такъв начин още веднаж доказвах на себе си, че съм в пълна мяра господар на цар Алкохол. Мога да пия или да се отвръщам от него по желание. Въз основа на този опит реших да пия и занапред, щом почувствувах желание.

Прекарахме около пет месеца по различните острови от Хавайската група. На брега пиех малко повече, отколкото преди тръгване от Калифорния. Изобщо населението на Хавай средно употребява малко повече спиртни питиета, отколкото населението от по-умерените широти. Говоря това не за украшение на речта и мога да кажа — вместо умерени широти — широти, по-отдалечени от екватора. Хавайските острови лежат в субтропичната зона. Колкото повече наближавах до екватора, толкова повече — излизаше — хората пиеха и толкова повече пиех с тях и аз.

От Хавай заминахме за Маркизките острови. Пътувахме дотам шестдесет дни и през тези шестдесет дни нито веднъж не слязохме на бряг и не срещнахме нито един параход. Но в началото на това плаване готвачът, като нареждал веднаж кухнята, намерил нещо. В самото дъно на дълбокия сандък за припаси той намерил дузина бутилки анжелика и мускател. По всяка вероятност донесли са ги на яхтата от чифлика заедно с други домашни консерви и стъкла сладко. Шест месеца, прекарани в кухнята, не бяха минали напразно за това гъсто и сладко вино — то бе станало още по-гъсто и още по-силно.