Цар Алкохол

Опитах го. Възхитително. И оттогава всеки ден в дванадесет часа, след като завършвах необходимите изчисления и определях положението на яхтата, изпивах половин чаша вино. То имаше способността да дава чуден подем. То заглаждаше и най-ситните бръчки на моята жизнерадост и правеше и без туй красивото море още по-красиво. Всяка сутрин, докато се потях над своите хиляди думи, аз предвкусвах удоволствието, което ще полуда по пладне от чашката.

Неприятно беше това, че трябваше да споделям виното с другите, а мъчно можеше да се установи колко време ще продължи плаването. Ядосвах се, че се намериха само дванайсет бутилки. И когато се свърши, съжалих за всяка капка, дадена на другите. У мене се пробуди жаждата за алкохол и аз чаках с нетърпение Маркизките острови.

По такъв начин, когато стигнахме там, моята жажда можеше да се сравни с жаждата на редовен пияница. На Маркизките острови намерих неколцина бели хора, множество болни туземци, не малко великолепни изгледи, грамадно количество ром, предоволно абсент, но затова пък нито капка уиски или джин. Местният ром обгаря устата до такава степен, че слизестата ципа се отлепя. Но аз изобщо винаги лесно се приспособявам към обстоятелствата и свикнах с абсента. Ала неприятното беше в това, че трябваше да го пия в грамадни количества — иначе не се получаваше никакво впечатление.

Като напускахме Маркизките острови, аз се осигурих с достатъчно количество абсент до Таити, а там вече намерих шотландско и американско уиски и по такъв начин се застраховах от сухо плаване. Но аз не искам читателят да ме разбере погрешно. На моята яхта нямаше пиянство в общоприетия смисъл.

Опитният и първичен пияч се докарва до едва забелязано предпазливо полуотравяне и прави това през цялата година без всякаква видима вреда за себе си. В наше време в Съединените щати има стотици и хиляди такива хора, които се отравят с алкохол из клубовете, гостилниците и в собствените си къщи. Те никога не са пияни, но в същото време много рядко биват трезви, макар че повечето от тях ще отхвърлят с негодуване подобно обвинение. И те всички искрено вярват, както вярвах искрено и аз, че са господари на положението, доколкото работата се отнася до цар Алкохол.

По време на плаването пиех умерено, на брега си разрешавах да изпивам повече. Моята нужда от алкохол като че ли се увеличи при тропиците. Това е обикновено явление, защото всички знаят, че белите хора поглъщат на тропиците твърде голямо количество алкохол. Тропиците са неподходящо място за белите хора. Тяхната кожа е недостатъчно пигментирана, за да им бъде защита от ослепително силните бели слънчеви лъчи. Ултравиолетовите и други много чисти и невидими с око лъчи от горния край на спектъра разяждат и разрушават външните им покривки, също както хикс-лъчите са разрушавали тъканите на първите експериментатори, които не са знаели да се запазят от опасността.

Характерът на белите хора също така се подхвърля при тропиците на коренни промени. Те стават жестоки, безмилостни. Те извършват чудовищни злодеяния, мисълта за които никога не би се промъкнала в главата им, ако живеят в своя привичен умерен климат. Те стават нервни, раздразнителни, безнравствени и при това пият, както никога не са пили по-рано. Пиянството е една от формите на израждането, на което се подхвърлят белите хора под влияние на продължителното и силно действие на твърде белите слънчеви лъчи. При това количеството алкохол, което те поглъщат, нараства чисто механично. Белите хора не би трябвало да се задържат много дълго на тропиците. Смъртта ги дебне там и пиянството само ускорява срещата с нея. А те несъзнателно спомагат на това, като вършат всичко, за да ускорят процеса на разрушението. Аз прекарах на тропиците само две години и заболях от слънчева болест. През това време пих много, но не беше алкохолът причината на болестта ми и не беше той, който ни накара да прекъснем пътешествието. Аз бях силен като бик и много месеци се борих със слънчевата болест, която разрушаваше нервните ми тъкани и разяждаше покривката ми. На Новохебридските и Соломоновите острови, а така също под тропическото слънце между Кораловите острови на екватора аз работех за пет души въпреки маларията и няколко други по-незначителни болести като библейската сребриста проказа, които ме измъчваха.