Царството

Джек не отговори и дори не погледна към нея. Изглежда бяха прекарали цялата нощ в слушане на Херцог, защото вече беше сутрин. Не беше обръщала внимание на времето. Сега погледна отново съсипания човек пред себе си. Лицето му беше хлътнало, очите му здраво затворени, сякаш изпитваше силни болки. Устата му се раздвижи, но Нанси не чу нищо.

- Ще оцелее ли? - попита тя настойчиво Джек, защото много ѝ се искаше той да каже нещо.

Запитаният поклати глава.

- Не и ако го носим. А ако го оставим... - не довърши той, оставяйки я да си направи изводите сама.

Сълзи напълниха очите на Нанси, но тя се опита да ги потисне. Джек сложи ръка на рамото ѝ.

- Не изпитва болки. Опиумът се погрижи за това.

Дзиен ровеше в раницата си, приготвяйки се за път, но изведнъж се обърна към Нанси с въпрос.

- Имам една идея. Носиш ли Оракула?

- Да.

Нанси свали раницата си, извади книгата и я сложи на прашната земя. Тя излъчваше жива енергия - черна енергия. Усети Джек зад гърба си напрегнат от възмущение. Но въпреки това продължи.

- Имаш ли монета? - попита.

- Да.

Дзиен застана на едно коляно и извади монетата от джоба си. Нанси го погледна с очакване.

- А въпросът?

Дзиен издържа въпросителния ѝ поглед, сведе очи и след като сложи ръката си върху книгата, каза първо на китайски, а после повтори на английски:

- Оракуле, има ли нещо вярно в историята на Антон Херцог? Вярно ли е, че ти си Книгата Дзян?

Нанси си пое дълбоко дъх и започна да подхвърля монетата. Докато го правеше, Дзиен записваше с върха на пръста си резултатите в прахта. След като тя подхвърли монетата шест пъти, хексаграмата беше сглобена. Лицето на Дзиен пребледня. С равен, лишен от сила глас той каза:

- Слънце отгоре. Туй отдолу. Центърът е празен.

Със страх в очите Нанси попита:

- Нима знаеш коя е хсксаграмата дори без да поглеждаш в книгата?

- Да - кимна той и я изгледа с почти гневно изражение.

С развълнуван глас тя настоя:

- Моля те, кажи ми, коя е.

- Чунг Фу. Вътрешна истина.

По лицето на Дзиен сс изписа страх. Преди Нанси да успее да каже нещо, той заговори с тревожен глас:

- Това означава, че Антон Херцог казва истината. Означава, че Шангри Ла съществува и че Оракулът е Книгата Дзян.

Той извърна глава, потънал в мисли. За около минута се възцари пълна тишина, след това най-накрая, сякаш разрушава магия, Джек протегна крак и заличи хекса-грамата. После сложи ръце на раменете им и прошепна тихо:

- Хайде, време е да тръгваме.

54

Светлините от фенерчетата и факлите на китайските войници просветваха в далечината на тъмната долина. Нанси виждаше оранжевото сияние на Меток, последния китайски гарнизон преди индийската граница.

- Трябва да продължите по тази пътека - каза Дзиен в мрака. - Аз ще поема в противоположната посока към Гоби, за да се посъветвам с моето Братство и да съобщя ужасната вест. Когато минете прохода, поспете. След това продължете по платото и ще попаднете на племе, търгуващо със сол. То ще ви отведе до индийската граница, където е водопадът на Ярланг Цангпо. Там има пътека, стръмна, трудна пътека, но вие ще се справите. Тя ще ви отведе през планините до бреговете на Брахмапутра. Следвайте течението на свещената река и скоро ще откриете населено място. Имате ли злато?

- Аз нося малко юани - каза Джек.

- Тук горе не вършат работа - Дзиен бързо разкопча униформената си куртка. Разкъса един вътрешен шев и извади парченце злато. - Ето, вземи. Тежи три унции. Дай го на старейшината на търговците на сол. Дай му и това.

Той извади някакви малки късчета хартия.

- Това са снимки на негово светейшество Далай Лама. В Тибет са незаконни, но както Херцог каза, затова ги ценят още повече. Те ще попречат на хората от племето да ви ограбят. Сега, ако ми дадете малко от вашето брашно и вода, мисля, че сме готови да се разделим.

Джек кимна с благодарност.

- Ще ти върна парите за златото, ако мога да те намеря - каза той.

- Не се тревожи за това. Вие ми спасихте живота. Просто вървете и не се обръщайте назад.

Нанси беше все още в шок и слушаше само с половин ухо този разговор.

- А Херцог?

Дзиен замълча, но това беше мълчание, което говореше повече от думите. След това много бавно каза:

- Ще му дам още една лула. Като тръгнем, ще му оставим пълна лула. Друго не можем да направим. Не можем да го носим, а ако останем още, ще ни пленят и убият.