Царството

- Госпожице Кели, това някакъв вид съобщение ли е? Някакъв сигнал? Животът на всички ни ще бъде много по-лесен, ако просто ни сътрудничите. Може би дори ще успеем да помогнем на вашия приятел господин Херцог. Това ще ви хареса, нали? Ако ни кажете как да се свържем с него или къде се намира, ние не само ще го спасим, но ще ви освободим от по-нататъшно криминално разследване. Как ви се струва това?

Той отново я проучваше с поглед. Всичко, което можа да направи, беше да наведе глава.

- Госпожице Кели, ще бъда откровен с вас. Ние смятаме, че вашият колега е в Тибет и все още е жив. Разполагаме с добра разузнавателна организация, според която господин Херцог е влязъл в района на долината Пемако преди повече от два месеца и все още не е излязъл и докато ние седим тук и пилеем време, китайците го преследват. Мога само да се надявам, за негово добро, да не го хванат жив. Женевската конвенция не важи от другата страна на Хималаите. Сигурен съм, че господин Херцог ще ви благодари от все сърце, ако му бъде позволено да се изправи пред съда в Индия, а не в Китай. Ако вие не ни помогнете, ние също няма да можем да му помогнем. Ще ви попитам за последен път: какво означава тази костена тръба и как да се свържем с Антон Херцог?

Натискът беше станал непоносим, но инстинктите на Нанси продължаваха да ѝ нашепват, че въпреки своите страхове и опасното си положение, тя трябва на всяка цена да запази чувството си за несправедливост и грубо нарушение на закона.

Това беше нейната единствена защита. Много бавно, сякаш показваше на дете правилното произношение, тя каза:

- Вижте, инспектор Лал, ще ви улесня изцяло. Не зная какво означава което и да е от тези неща. Буквално нямам никаква представа. Не сте хванали, когото трябва, и дори цял ден да ме държите тук, това нищо няма да промени. Затова ви предлагам да ме обвините още сега в каквото си искате скалъпено деяние или да ме освободите незабавно. Ако не го направите, когато изляза, а аз съм сигурна, че ще бъда освободена, ще се погрижа вие и заплахите ви, които представяте за полицейска работа, да попаднат във всички големи световни вестници и повярвайте ми, ще се погрижа да останете дълго по страниците им.

Изглежда този път заплахата подейства. Инспектор Лал спря да се разхожда, пое си дълбоко въздух и с отвратено изражение на лицето каза:

- Много добре. Свободна сте да си вървите. Засега. Обаче запомнете, правя ви услуга. Бих могъл да ви задържа за сто и трийсет дни по силата на Закона срещу тероризма. Вие сте пусната под безсрочна гаранция, но сте задължена да останете в Делхи. Разбрахте ли?

Тя кимна, без да срещне погледа му, но отвътре крещеше от радост. Погледна към адвоката. Съдейки по лицето му, той беше дори по-изненадан от нея от тази промяна в хода на събитията.

Господин Лал се обърна към полицая сикх.

- Качи я горе в приемната. Върнете ѝ телефона и портфейла и попълнете документите за освобождаването под гаранция. И ѝ дайте костта. Тя принадлежи на кореспондентското бюро.

Без да посмее да проговори, защото се страхуваше, че Лал може да промени решението си, тя взе платнения вързоп с костта и тръгна след полицая.

Капитан Хундалани влезе в стаята за разпити, като тихо затвори вратата след себе си. Преди да успее да каже нещо, Лал му нареди:

- Хундалани, погрижи се да не я изпуснем от очи - раздразнено разтърка очи. - Това е рискована стратегия. Сега единственото ни доказателство е у нея.

- Да, инспекторе.

- Тази кост трябва да е важна. Сигурен съм, че накрая тя ще ни отведе при него.

Лал изведнъж скочи на крака. Беше уморен и искаше да излезе от задушната стая за разпити.

- Инспекторе, наистина ли смяташ, че тя е съучастник? - попита нервно капитан Хундалани.

- Може би да, може би не. Обаче костта значи нещо за някого. В това съм напълно сигурен.

Внезапно за пръв път, откакто се помнеше капитан Хундалани, инспектор Лал го погледна право в очите и се усмихна. Усмивката беше толкова неочаквана и не на място, че младия капитан го побиха тръпки.

- Сега, капитане, нашите следи пресъхнаха. Да видим каква ще бъде следващата стъпка на нашата журналистическа звезда. Може би тя ще успее да ни помогне в детективската ни работа.

7

- Как смееш да ме изпращаш тук?

Нанси почти крещеше в слушалката. Пазачите на стъпалата пред полицейското управление загледаха унесено след нея, когато тя започна да се отдалечава по тротоара. Делхийската тълпа се разделяше пред нея; клиентите и търговците я съпровождаха с поглед, докато крачеше надолу по улицата. От другата страна на линията в Ню Йорк Дан Фишър, главният редактор на „Трибюн", се опитваше да я успокои.

- Нанси, нямах представа. Слушай, тази сутрин имах посещение от ЦРУ. Нека ти обясня...

- Прекрасно, обаче се обзалагам, че не са те арестували, отвели в най-близкия участък и не са те заплашвали, че ще те напъхат за двайсет и пет години в някоя черна дупка в Калкута. Проказа? Да са те заплашвали, че можеш да се заразиш?

- Не, но, Нанси, изслушай ме...