Царството

- Да, другарю полковник, естествено. Но съм сигурен, че това е мит. Целият район беше проучван от самолет много пъти.

- Капитане, твоето доверие в нашата авиация е трогателно. Но аз не бих бил толкова сигурен. Летенето в тази част на света е изключително опасно и най-добрите топографи понякога се изкушават да чертаят своите карти сред удобствата на казармите си. Кой ще вземе да ги проверява? Между другото, древните разкази за другата гомпа са прекалено много и твърде упорити, за да бъдат пренебрегнати.

Полковник Дзиен угаси фенерчето и въздъхна от безсилие.

- Капитане, извини ме за момент. Искам да пазиш на вратата. Трябва да се консултирам с Оракула и не мога да позволя на този глупав войник да ме прекъсва. Досега Оракулът ни съветваше успешно. Да се надяваме, че ще ни помогне за последен път.

- Слушам.

Полковникът вдигна малката раница, която беше внесена от вестовоя, и я сложи на писалището.

- Жалко, че убиха игумена - отбеляза той, докато разкопчаваше капака. - Той беше бодхисатва, просветлен човек. Беше постигнал положението на Буда, но е останал в греховния свят, за да помага на другите. Бих могъл да си говоря с него в продължение на часове за света. Кой знае, може би дори щяхме да го убедим да ни помогне... Можеше да ни покаже пътя.

Полковникът вдигна очи към капитана и завърши с делови тон:

- Това е всичко. Оракулът ще ни даде съвет

Капитанът тракна с токове, козирува, излезе и затвори вратата зад гърба си.

Останал сам, полковник Дзиен огледа лавиците с книги, издигащи се до тавана, и позволи на една бръчка да загрози за малко лицето му. След това бръкна в раницата и извади малка, подвързана с кожа тръба и много овехтяла книга. След като се настани на писалището, отвори тръбата и изсипа от нея четирийсет и девет тънки дървени пръчици в дланта на дясната си ръка. Затвори очи и устните му беззвучно се раздвижиха, сякаш казваше молитва.

След това стисна пръчиците в сноп, изправи ги в края на писалището и отваряйки ръка, ги остави да паднат свободно на плота.

После въздъхна дълбоко и започна процеса на щателно сортиране и разгадаване на смисъла на уникалното им разположение. Докато вдигаше пръчиците една по една, той започна да нанася малки точки и чертички на лист хартия. Същността на мига беше уловена и сега Оракулът щеше да проговори.

6

Инспектор Лал гледаше настойчиво Нанси, докато говореше. Между тях на писалището лежеше навит платнен вързоп. Той беше завързан с мръсна връв.

- Това - казваше Лал - беше открито преди седмица върху тялото на тибетски монах от сектата на жълтите шапки⁴. Монахът беше умрял от замръзване в снежна буря на север от Маклеод Гандж⁵ в Дарамсала, на границата с Непал. Аутопсията установи, че е умрял преди осем или девет дни. Както може би знаете, Маклеод Гандж е родното място на главата на тибетското правителство в изгнание, Далай Лама.

Нанси протегна ръце и прие вързопа. Той не беше тежък. Определено очакваше да е по-тежък. Очевидно вътре имаше нещо завито. Господин Лал продължи:

- Можем да предположим, че монахът се е опитвал да избяга в Индия през високопланинските проходи. Подобно на мнозина други, той е загинал при този опит. Ние сме почти сигурни кой е бил първият собственик. Вашият предшественик в „Трибюн" Антон Херцог. - Той направи пауза и после добави злобно: - Адресиран е до вас. Защо не го отворите?

Нанси се беше вторачила в Лал. Съдейки по изражението му, не ѝ оставаше друга възможност. Обаче какво искаше да каже с това, че е адресиран до нея? Нервно тя започна да се бори с краищата на връвта. Усещаше как пронизващият поглед на Лал следи всяко нейно движение. Той отново ѝ се подигра:

- Вие вече знаете какво има вътре, нали, госпожице Кели?

Тя се бореше с краищата на връвта, без да обръща внимание на неговите обвинения. Може би просто се опитваха да ѝ скалъпят лъжливо обвинение или да я очернят, за да могат после да я манипулират. Полицаят сикх пристъпи напред и извади ножче от джоба си. Той внимателно сряза връвта, оставяйки я да падне немощно на плота.