Царството

- Госпожице Кели, тук не е Северна Америка. Индия все още не е богата страна. В Делхи нашата полиция е претоварена. Затова не разполагаме с много време. Мога да ви уверя, че сериозността на вашето положение напълно оправдава нашите действия.

Той бутна стола си назад, изправи се и се вторачи в нея със студенина, която граничеше с презрение.

- И между другото, не бих позволил на северноамериканка да критикува нашите методи. Смятам, че един на всеки трима чернокожи в Америка е прекарал време в затвора. На мен това не ми звучи като справедлива и добре работеща система.

Макар да беше уплашена, Нанси бе решена да не го показва.

- Съветвам ви да предадете оплакванията си в американската легация. Колкото и да съм съгласна с вашата загриженост за американското правосъдие, аз съм журналист, а не съдия.

Който и да беше този мъж, той определено не беше в настроение да продължат обсъждането на ареста ѝ. Когато отмести поглед от нея, тя разполагаше с няколко секунди, за да си събере мислите. Споровете с него нямаше да ѝ помогнат. Очевидно беше с висок чин и тя подозираше, че би могъл да направи каквото иска с нея. Преди да може да каже нещо, той заговори:

- Аз съм инспектор Лал. Тук сте заради аферата „Херцог".

Сърцето ѝ се сви. Аферата „Херцог" - звучеше сериозно. По-лошото беше, че всеки път, когато някой споменеше Антон Херцог, изпитваше усещането, че индийците вярват в близостта между нея и предшественика ѝ и че тя вече е запозната с подробностите на онова, което те разследваха.

Заекна в отговор:

- Чуйте, вече казах на капитан Хундалани, че нямам ни най-малка представа за какво говорите. Бегло познавам Антон Херцог. Изпратиха ме да го заместя. „Триб" - „Интернешънъл Хералд Трибюн", е голямо международно издание. Трябва да ми позволите да говоря с адвокат или с представител на нашето посолство.

Мъжът я огледа със студени втренчени очи, преди да се обърне към полицая, който стоеше на пост до вратата.

- Моля, повикай господин Арумагум.

Полицаят излезе и мъжът се върна на мястото си. В гласа му имаше студенина, която я изплаши до дъното на душата.

- Госпожице Кели, адвокатът вече е на път. Мога ли да ви помоля да се опитате да отговорите на моите въпроси, когато дойде? Не ми се иска кой знае колко да ги задавам, но това е важно. Повярвайте ми, работата е много сериозна. Ако предпочитате да слезете долу в килиите и да премислите - това е ваше право. Ще се опитаме да не забравим за вас. Съветвам ви да не докосвате никого долу, за да не хванете проказа.

Студени мравки запълзяха по гръбнака ѝ. Вратата се отвори и полицаят влезе, следван от нисък плешив мъж с уморен вид на около петдесетина години. Кожата му беше много мургава, а на носа му се крепяха очила със силен диоптър. Инспектор Лал го представи с махване на ръката - жест, който сякаш разкриваше, че за него всичко това е маскарад и напразно губене на време.

- Госпожице Кели, това е вашият юридически представител, господин Арумагум. Моля, задайте му какъвто въпрос искате.

Нанси погледна отчаяно уморения възрастен човек, който седеше до нея. Не вдъхваше и капка надежда, но той беше всичко, което щяха да ѝ позволят. Едва успявайки да прикрие своето отчаяние, тя попита:

- Какво става? Имат ли право да ми причиняват подобно нещо? Трябва да ми помогнете...

- Госпожице Кели, заповядайте моята визитка.

Тя едва не му се развика от безсилие.

- Не ви искам визитката. Искам да изляза от тук. Просто ми кажете какво става...

Объркан, адвокатът прочисти гърлото си. Инспектор Лал беше скръстил ръцете си на гърдите и наблюдаваше размяната на реплики със смесица от отегчение и нетърпение. Господин Арумагум обясни:

- Задържана сте по подозрение в шпионаж. Съответно всичките ви обичайни права са суспендирани в съответствие с член 3, параграф 7 от Закона срещу тероризма и шпионажа от 2005 г. Може да бъдете задържана без съд в продължение на сто и трийсет дена. След това съдия ще прецени дали все още представлявате значима опасност за държавата, за да разреши задържането ви за още сто и трийсет дни. Нямате право на посещения, нито да бъдете пусната под гаранция. Максималното наказание за шпионаж е смъртна присъда, а за съучастие в шпионаж - двайсет и пет години. Мисля, че са ви задържали по подозрение в съучастие в шпионаж.

На Нанси се стори, че лицето на господин Арумагум се е сляло със сивите стени, а гласът му се носеше някъде отдалече. В продължение на минута лактите ѝ останаха подпрени тежко на плота на масата пред нея и тя реши, че може единствено да захлупи лице в дланите си. После вдигна глава и погледна инспектор Лал. Гласът ѝ се пречупи.

- Съучастник в шпионаж? Това е лудост...

Настъпи поредното пълно, плашещо мълчание и тя го наруши, опитвайки се да не позволи на отчаянието ѝ да пропълзи в гласа:

- А посолството? А моят вестник? Настоявам веднага да се свържете с тях!

- Ще бъде направено - отговори господин Арумагум с равен глас, което подсказваше, че знае колко безполезни ще бъдат предприетите стъпки.

Инспектор Лал кимна в отговор, след това каза с дразнещ сух глас: