Царството

По лицето на капитан Хундалани не се забелязваше и следа от дружелюбност. Тя усети как вълна от адреналин се надига у нея.

- Какво? Защо? Аз съм в Индия едва от няколко часа. Сигурно ще ми позволите да взема душ и да се преоблека, преди да се регистрирам.

Гласът ѝ беше тънък и слаб - чуваше се как говори и имаше усещането, че не тя произнася думите. И тогава, за неин пълен ужас и удивление, ѝ просветна какво в действителност се случва.

- Арестувана ли съм?

Капитан Хундалани замълча за миг, подбирайки внимателно своите думи.

- Не, госпожице Кели, не и ако дойдете с нас.

Гърлото ѝ беше пресъхнало.

- Какви ги говорите? Аз съм само от няколко часа тук и през повечето от тях спах. Как е възможно да съм извършила нещо незаконно?

- Нашето разследване засяга вашия колега господин Антон Херцог. Отнася се за действителната причина за неговото пребиваване в Индия и Тибет.

- Сигурна съм, че това е много завладяваща тема. Антон е обаятелен човек, но не виждам как мога да ви помогна. Никога не съм била в Индия, а него не съм виждала от месеци. Аз съм тук, за да го заместя, а не да отговарям за неговите простъпки, каквито и да са те. - Тя огледа нервно помещението и струпаните статуи и антикварни мебели, всички свидетелстващи за личността на отсъстващия Херцог. - Каквато и да е причината, не може да нахлувате тук и да ме отвеждате... Оставете ме да се обадя в бюрото, имам нужда от адвокат.

С ъгълчето на очите си забеляза, че полицаят е сложил ръка на белезниците, които висяха от колана му. Нанси не можеше да повярва, че това се случва, а най-плашещото беше, че изглежда нищо не можеше да направи.

Парализирана от развитието на нещата, тя остана неподвижна, когато полицаят свали белезниците от колана си и ги заключи около нейните китки.

- Но аз нищо не съм направила. Имам нужда от адвокат - повтори тя вяло и осъзна, че звучи като малко дете, неспособно да осъзнае логиката, по която го е застигнала вината, и твърде наивно да разбере нарушението, което е извършило. В този миг капитан Хундалани се усмихна: усмивката беше студена, неискрена и високомерна.

Той дори не си направи труда да спори.

- Опасявам се, че това няма да е възможно, госпожице Кели. Сега, когато решихте да ни сътрудничите, можем ли вече да тръгваме? Нещата ще бъдат много по-лесни, ако бъдем приятели.

3

- Веднага прекратете това!

Висок глас с пекински акцент звънна над двора. Очите на Дорген Трунгпа се отвориха от учудване, сякаш беше чул глас от висините.

Всички глави се обърнаха от голото момиче към манастирската порта. Между разбитите ѝ крила стоеше висок красив мъж от Северен Китай, облечен в стандартна военна мушама, с извитата нагоре фуражка на офицер. Зад него по коларския път се забелязваха очертанията на още хора, които крачеха в дъжда. Сега, когато беше привлякъл вниманието на всички, севернякът заговори отново, но този път на армейския офицер:

- Веднага заповядай на хората си да престанат да разрушават манастира и да върнат дрехите на момичето. Какво си мислиш, че правиш? Културната революция приключи преди десетилетия. Пуснете момчето да си върви.

Дорген Трунгпа направо не можеше да повярва на ушите си. Сякаш от джунглата се беше въплътил ангел пазител. Яростна сянка пропълзя по лицето на армейския офицер.

- Как смееш да влизаш тук и да крещиш команди? Аз съм старшият офицер в областта Пемако. По дяволите, за кого се смяташ ти? Обясни се или ще заповядам да те разстрелят на място.

Севернякът продължи да крачи през двора и когато наближи, по околожката на фуражката и високите до коляното лъснати кожени ботуши, проблясващи изпод мушамата, докато крачеше, стана ясно кой е той. Полковник от прословутото Бюро за обществена сигурност, или БОС, както беше известно - китайския еквивалент на ЦРУ и ФБР в едно, идеологическата полиция на китайското правителство, кучетата пазачи на революцията.

Войниците видимо се сковаха, когато разпознаха чина и принадлежността на северняка. Когато стигна до средата на двора, той измъкна писмо от джоба си и го подаде с изпъната ръка на армейския офицер. Пликът беше запечатан с червен восъчен печат с формата на звезда.

- Аз съм полковник Уей Дзиен от БОС. Заповеди от генерал Те от Южното командване в Чунцин. Отсега аз съм старшият офицер в Пемако, следователно всички военни части южно от прохода Су Ла са под мое командване. Включително ти.

Армейският офицер се беше вторачил невярващо в полковник Дзиен, след това, подобно на капризно дете, грабна плика от ръката му и го разкъса. Около минута проучва съдържанието, след това се обърна към своите хора с израз на гняв и унижение на лицето.

- Върнете дрехите на жената и се стройте при портата... Пуснете монаха да си върви.

Дорген Трунгпа беше блъснат грубо напред. Свободен, той изтича до трупа на игумена и го прегърна, ридаейки. Полковник Дзиен се усмихна на армейския офицер и кимна одобрително.

- Добре. Тези стари суеверни монаси не са нещо повече от туристическа атракция. Старият Тибет е мъртъв и няма да се върне. Можем да си позволим търпимост към последните останали диваци.