Царството

- Помни думите ми и всичко ще бъде наред - каза игуменът, докато послушникът полагаше усилия да се съвземе. - Сега трябва да излезем, момчето ми.

Навън видяха древната дървена порта, увиснала на пантите си. В продължение на четиристотин години беше осигурявала безопасност на манастира, но сега китайски войници започваха да изпълват двора. В центъра му беше спрял военен джип, а в него стоеше нисък, тлъст китайски офицер. Неговата мръсна, зле прилягаща маслиненозелена униформа беше подгизнала и вода се стичаше от козирката на фуражката по лицето му.

Войници бяха плъзнали по молитвените зали, килиите на монасите, кухнята и трапезарията. Те обикаляха на рояци тихите изоставени помещения, сякаш търсеха нещо. Игуменът стоеше на прага и оглеждаше хаоса пред себе си, войниците, които преобръщаха манастира. Въпреки това лицето му беше ведро, почти усмихнато.

Когато армейският офицер го видя, изрева някаква къса команда и напред излезе група войници с насочени оръжия. Докато се приближаваха, Дорген Трунгпа потрепери и поиска да се върне обратно в убежището на молитвената зала. Игуменът не направи никакъв опит за съпротива и послушникът остана до него, замаян от страх. Един от войниците стовари приклада си в лицето на игумена и възрастният човек рухна на земята. Те го заблъскаха и заритаха, повлякоха го през локвите към джипа. Той падаше отново и отново под градушката от удари, но пак го вдигаха, за да могат за пореден път да го повалят.

Дорген Трунгпа бе забравил поученията на ламата и отстъпваше бързо през залата, опитвайки се да избяга, въпреки че китайците настъпваха срещу него. Когато зави зад един ъгъл, беше пресрещнат от група войници, които идваха от другата страна. Те се нахвърлиха върху него като глутница песове, блъскайки и ритайки тялото му, докато не се отпусна от болка и объркване и спря да се съпротивлява. Завлякоха го в средата на двора и го запратиха на земята до игумена.

Моята карма, помисли си Дорген Трунгпа. Аз предизвиках случващото се тук. Моите действия убиха и двама ни, разрушиха манастира. И той се опита да разсъждава за своята собствена смърт с хладнокръвие, докато китайският офицер лаеше заповеди към войниците си. След това офицерът слезе от джипа с изкривено в грозна гримаса от ярост лице и се обърна към игумена:

- Ей, паразит, говориш ли китайски?

Игуменът, който сега стоеше на четири крака, вдигна наранената си и изтощена глава и отговори на мандарин:

- Да.

Офицерът разкопча копчето на нагръдното джобче на куртката си и измъкна лист хартия.

- В името на селяните от Пемако и председателя на Областния съвет на Тибетската автономна област на Китайската народна република² с настоящото сте обвинени във феодални действия.

Офицерът вдигна очи от листа и се изплю пред ламата.

- Виновни сте в систематична експлоатация на селяните, заробването им на вашите земи, в налагането на десятък в масло и месо от як, в използването им като неплатени слуги в кухните на манастира, докато ти самият седиш бездеен и не работиш. Продължавали сте с тези феодални практики в течение на цели поколения и сте налагали и оправдавали тази порочна система, плашейки хората с истории за вечен ад, който не съществува, и заплахи, че когато умрат, ще се преродят като насекоми, ако не ви се подчиняват. С една дума, сте се възползвали от невежеството на обикновените хора и сте използвали суеверията и религията като инструменти за потисничество. Освен това сте виновни в това, че притежавате изображения на Големия паразит, злостния диктатор и водач на вашата феодална империя, Далай Лама, който се опита да разкъса родината и да пречи на отношенията на Китай с чуждестранните народи и не признава върховенството на Китайската комунистическа партия. Също така сте обвинени в това, че давате подслон на чуждестранен шпионин. Настоявам да предадете незабавно този човек.

Сега офицерът изръмжа към игумена:

- Какво каза бе, паразит?

Игуменът продължи да мълчи.

В пристъп на ярост офицерът запрати обвинителния акт на земята и пристъпи към стареца. Замахна с десния си крак и стовари армейския си ботуш, с колкото сили успя да събере, под брадичката му. Чу се противно хрущене, игуменът отхвръкна и се просна по гръб.

Дорген Трунгпа изрева от ужас и се опита да се освободи от хватката на двамата китайски войници, но върху му се посипаха удари, които го накараха да замре.

Офицерът се извиси над пребитото тяло на ламата.

- Ставай, паразит, защо лежиш в мокрото? Защо не левитираш? Нали разправяш на селяните, че си можел да го правиш?

Очите на игумена бавно се отвориха. Офицерът сложи крака си на шията на възрастния мъж и изкрещя надолу към пленника си:

- Къде е избягалият шпионин?

Сега игуменът сякаш се опитваше да каже нещо, опитвайки се да си поеме въздух. Вероятно очаквайки да чуе отговор на своя въпрос, офицерът вдигна крака си. Постепенно думите на игумена станаха разбираеми.

- Ом мани падме хум. Ом мани падме...