Царството

С помощта на Джек, който ѝ превеждаше, Нанси попита шерпите дали имат някакъв опит с тертони. Най-възрастният от тях, човек на име Глумбук Мерго, разказа надълго и широко, но искрено, как веднъж тертон извадил терма от гигантска скала. Случило се, когато бил дете преди много години в неговото родно село, което сега се намира надолу в Китай. С енергично ръкомахане шерпът разказа, че видял възрастния тертон да се съблича гол по препаска и след това да медитира три дни.

На третия ден станал и пред всички селяни ударил скалата с чук. Чул се трясък, сякаш ударила гръмотевица, и всички изпопадали на земята от страх. Когато надникнали от скривалищата си, видели ужасяващ животински дух, тердак, пазач на термата в духовните сфери, който се биел с тертона. Чули се още взривове и всички избягали в гората, за да се скрият. Когато всичко утихнало, Глумбук и другите младежи се върнали и намерили тертона легнал по гръб, а термата, в този случай дебела якова кожа, била просната на гърдите му.

Джек превеждаше разказа с усмивка и намигна на Нанси, когато стигна до тердака. Тя не каза нищо, но се удиви на увереността на Глумбук, на непоклатимата му убеденост, че е видял точно това. С моите собствени очи, повтори той няколко пъти, сочейки с ръка към тях, за да подчертае думите си. След това един от шерпите отиде да набере орхидеи за Нанси и цялата група беше обхваната от весело настроение. За кратко забравиха опасностите, на които се излагаха, и странната мисия, с която се бяха заели.

Шерпите точно прибираха парафиновия котлон, когато осъзнаха, че ги наблюдават. Без да забележат, до лагера им се беше доближил възрастен човек в черве-но-оранжева роба и златисто-червена корона на главата. Беше спрял на три метра от тях с долепени за поздрав и молитва длани. Шерпите и Нанси го загледаха удивени, че един възрастен мъж е успял да се промъкне до тях незабелязан. За миг дори Джек изгуби дар слово, но след секунда успя да се съвземе, стана, долепи длани и се поклони ниско на стареца, признавайки неговото старшинство.

Последва размяна на думи. Гласът на възрастния човек беше висок и стържещ, той говореше с къси и отсечени изречения. На Нанси се стори, че само Джек задава въпроси. Той говореше продължително, сякаш предлагаше нещо на човека. Изведнъж техният гост се обърна и посочи надолу в долината към Меток, започна дълъг монолог, а Джек кимаше със сериозно изражение, докато слушаше. Когато старецът свърши, Джек му предложи чай, но той отказа с бързо движение. Поклони се, тръгна си и потъна в безшумно в джунглата. Шерпите загледаха тревожно Джек, а Глумбук Мерго каза нещо на тибетски. Нанси също искаше да научи какво каза възрастният мъж.

- Какво става?

Американецът, който се беше намръщил, каза няколко думи на Глумбук Мерго, след което се обърна към нея.

- Лоши новини. Този човек, Червения цар, е могъщ йогин. Току-що си е дошъл от Меток.

- И?

- Китайските войници тормозят всички, докато сс спускат в долината. Бият хората и ги заплашват с мъчения и убийство.

- Как е успял да мине край тях?

- Той е йогин и може да става невидим.

Тя дори не примигна, когато Джек каза това, толкова беше привикнала към странния свят на Тибет. Не че вярваше напълно, но усещаше, че недоверието е неуместно, като се вземе под внимание объркващото въздействие на терена и всички странни неща, на които вече бе станала свидетел. Освен това Червения цар се беше появил сякаш от нищото.

- Но защо? Какво търсят?

- Един човек. Бял мъж, за когото твърдят, че е шпионин.

- Предполагам, Антон?

Джек не си направи труда да отговори.

- И какво ще правим сега? - попита Нанси.

Джек гледаше мрачно.

- Имаме проблем. Червения цар каза, че е по-добре да минем през джунглата, но не мисля, че на шерпите ще им хареса.

- Попита ли ги?

Джек си пое дълбоко дъх и се обърна към Глумбук Мерго и двамата му другари. Те бяха наблюдавали мълчаливо разговора между двамата западняци. Американецът говори на тибетски в продължение на около минута. След като замълча, тримата тибетци започнаха да клатят глави. Вперили поглед в земята, те замърмориха под нос една дума, която според тях обясняваше всичко.

- Мигу, мигу!

- Какво е мигу? - попита Нанси с голямо безпокойство.

- Мигу е тибетското наименование на Йети. Не искат да влизат в тукашната джунгла. Казват, че тук живеели мигу.

- Какво? - удиви се журналистката. - Нима наистина се страхуват от Йети?

- Разбира се, че се страхуват. Затова селото е изоставено. Мигу са се преместили в този район и селяните ги е страх.

- Защо не им предложиш пари?

- Направих го - отговори Джек, - но ти сама видя как отговориха.

Тя погледна тримата носачи. Мъжете я гледаха с решителни лица. Нямаше начин да успее да ги убеди да влязат в гората.

- И сега какво ще правим?