Царството

Те се измъкнаха от шубраците и забързаха по пътеката към мрежата. Сега, когато стояха точно под нея, видяха, че хванатият в нея човек беше китаец, облечен в мръсна униформа. Дясната му ръка висеше настрана, но продължаваше да стиска кукри. Нанси попита неуверено:

- Войник ли е?

- Така мисля, макар че май не е въоръжен. Питам се откога ли е там горе.

- Как ще го свалим?

Джек се обърна и я погледна изненадан, сякаш изобщо не му беше минавала такава мисъл.

- Трябва да го свалим - настоя тя твърдо. - Едва ли е опасен, а и сигурно вече е умрял.

Джек поклати глава и отиде при дънера на дървото. Другият край на въжето беше вързан за скала, която стърчеше от земята близо до дървото и малко встрани от пътеката. Това беше противотежестта. Сигурно някъде имаше клопка, която задейства мрежата, когато някой се препъне в нея, и тя полита нагоре. Той вдигна кукрито, за да среже въжето, когато Нанси извика:

- Недей! Ще си счупи врата, ако го срежеш. Хвани въжето по-нагоре, аз ще го срежа и ти ще успееш да го спуснеш бавно.

Джек изръмжа, но изпълни желанието ѝ. Хвана въжето и го преметна през един от по-здравите клони, за да поеме мрежата и нейния товар. Нанси вдигна кукрито, прицели се в обтегнатото въже, завързано за скалата, и след това с удар, който вдигна искри, го сряза право в средата. Тежестта на китаеца повдигна Джек на пръсти с вдигнати във въздуха ръце. Нанси хвърли ножа и бързо се втурна под мрежата, опитвайки се да я хване.

- Спусни го още малко - викна тя.

Джек се опита да се изпъне повече, после подскочи и освободи малко от въжето и китаецът се спусна още трийсетина сантиметра към протегнатите ръце на Нанси. Тя го подхвана и когато Джек пусна въжето, Нанси и мъжът в мрежата се стовариха на земята. Малко натъртена, но без сериозни наранявания, журналистката скочи на крака. Стана ясно, че мъжът в капана беше още жив. Той стенеше от болка, свит в позата на ембрион.

- Вероятно спазъм - обясни Джек. - Сигурно е прекарал дълго време във въздуха и кръвообращението му се е прецакало.

- Какво можем да направим?

- Нищо.

- Джек, поне се опитай да му дадеш малко вода.

Той я послуша и допря шишето си до устните на мъжа. Китаецът очевидно не представляваше опасност за тях. Имаше вид, сякаш никога нямаше да успее да се изправи отново. Във всеки случай, беше невъоръжен и все още в мрежата. Не можеше да определи на колко години е, може би на трийсетина, реши Нанси. Надникна да види лицето му: беше хубавец с остри скули. Виждаше се, че е висок, макар още да беше свит в мрежата.

Джек го гледаше, докато мъжът поглъщаше жадно всяка капка, която успяваше да поеме. След като го остави да пие в продължение на почти цяла минута, дръпна бутилката и попита:

- Говориш ли английски?

Китаецът ги погледна с ъгълчето на очите си, защото не можеше да раздвижи схванатия си и болезнен врат.

- Да - отговори той с треперещ глас.

- Кой си ти?

- Полковник Дзиен. Офицер от СОС... - Той изстена от болка. - Благодаря, че ме свалихте на земята.

Нанси погледна Джек.

- Хайде, трябва да го извадим от мрежата.

Двамата клекнаха и започнаха да освобождават крайниците на китаеца от капана на увивните растения. Най-накрая го освободиха и го преместиха встрани от пътеката. Китаецът продължаваше да стене. Нанси и Джек се изправиха и наблюдаваха как много бавно и с огромни усилия той се обърна по гръб и постепенно успя да опъне ръцете и краката си, мръщейки се от болки. След това отново падна настрана и погледна към Нанси с опасните си очи.

- Би ли ми помогнала?

Джек се усмихна раздразнено.

- Да, безпогрешно определи, че ти си меката.

Нанси не му обърна внимание и попита мъжа:

- Какво искаш?

- Още вода. Ужасно ми се пие.

- Джек, дай да го облегнем на дънера.

Хванаха го и го завлякоха до дървото, после Нанси му даде да пие. Той още пиеше, когато Джек я потупа по рамото.

- Ела с мен.

Тя се намръщи и стана. Какво иска? Трябва да помогнат на този човек. Може би кръвта му вече се е сгъстила. Сигурно беше страшно обезводнен. Тя го последва няколко крачки надолу по пътеката. Той се спря и зашепна настоятелно:

- Преди да си се отнесла съвсем, не забравяй, че този полковник може да е от хората, които издирват Антон - Той стрелна поглед назад към дървото. - Край на тия самарянски изпълнения, докато не ни каже кой е и какво прави тук. Ще го вържа, преди да си е възвърнал силите.

- Не можем да вържем офицер от китайското разузнаване - възрази тревожно Нанси.

- И защо? После ще го пуснем да си върви. Иначе просто няма да ни каже нищо.

- Представи си в какви неприятности може да ни забърка. Това е лудост.

- Нанси, ние току-що му спасихме живота. Нямаме представа кой е, може да е опасен. Освен това има вероятност да знае къде е Антон. Не, трябва да го вържа. Той щеше да направи същото, ако беше на наше място.

Джек дръпна бутилката с вода от ръката ѝ и забърза обратно към китайския офицер, който ги чакаше. Клекна до мъжа, бързо наряза няколко парчета от увивното растение и се зае да връзва глезените и китките му. Все още превит от болки, китаецът не оказа съпротива.