Царството

Беше прекалено слаб и главата му се люшкаше, докато американецът го въртеше насам-натам. Щом свърши работата си, Джек сс надигна.

- Добре, а сега можеш да започнеш да ни разказваш какво правиш тук в гората.

Офицерът вдигна с усилие глава и се вторачи в бутилката с вода.

- Да, ще ти дам още, но първо трябва да отговориш на въпросите ми.

Очевидно беше, че Дзиен изпитва силни болки, но все пак успя на пресекулки да отговори:

- Търся един човек.

Джек кимна.

- Бял човек? Антон Херцог?

Настъпи пауза, докато полковник Дзиен събираше сили да отговори. На лицето му се изписа объркване.

- Да.

Нанси клекна до Джек. Не можеше повече да понася това и грабна бутилката от ръката му.

- Ето, пийни.

Тя доближи бутилката до устните му и го остави да пие, докато не се дръпна, за да си поеме дъх.

- Защо го търсиш? - попита тя. - Смятате го за шпионин?

Мъжът не отговори и това я ядоса. Не желаеше да го кара да страда, но отчаяно искаше да научи всичко, което знаеше той.

- Виж, ще те развържем, ще ти дадем храна и вода и ще ти помогнем, ако ти ни помогнеш. В противен случай ще умреш тук в джунглата. Ние също се опитваме да намерим белия мъж.

Китаецът направи усилие да заговори:

- Той не е шпионин, но е опасен човек.

- Защо смятате, че е опасен?

Китаецът отново замълча и с голямо усилие и болки се намести по-удобно върху дънера.

- Той разполага с информация и аз трябва да го намеря.

Нанси се наелектризира, когато чу това. Внезапно интуицията я накара да заговори бързо:

- Той знае къде с Черната книга, нали? Книгата Дзян. Това имаш предвид, нали? Кажи ни. Сигурно затова го търсиш.

Мъжът кимна. Нанси не можеше да каже дали той се изненада, че тя знае какво търси. Вероятно удивлението му беше стигнало върха си: беше хванат в мрежа, едва избегна участта да стане храна на мечка, а сега го разпитваха двама западняци, и то дълбоко в джунглите на Пемако. Нанси погледна към Джек. Беше се вторачил невярващо в китаеца.

Внезапно и той се намеси:

- Защо тогава вашето правителство твърди, че е шпионин?

Очите на мъжа се стрелнаха към него.

- Защото се страхуват от Херцог - отговори той сухо, сякаш това се разбираше от само себе си.

- Защо се страхуват? - поиска да научи Нанси.

Черните очи на китаеца огледаха и двамата внимателно. Нанси реши, че е объркан, все още много слаб, за да мисли разумно, но вече започваше да прави опити да прецени обстоятелствата, в които се намира.

Най-накрая заговори:

- В Китай книгата е известна със своята сила. Говори се, че може да предизвика революции, да наложи промени. Изгубена е от хиляди години. Комунистическата партия се страхува, че ако бъде намерена отново, ще бъде използвана, за да я свалят от власт. Тя самата взе властта благодарение на идеите в една книга: Комунистическия манифест. Затова комунистите са достатъчно мъдри, за да знаят, че книгите могат да бъдат много опасни.

- Къде е Херцог? - попита Нанси настоятелно. Китаецът отново потъна в мълчание. Тя продължи: - Кажи ни къде е? Ти знаеш, нали?

Мина известно време, докато ѝ отговори:

- Умира.

За секунда на Нанси ѝ се стори, че сърцето ѝ е спряло да бие и дробовете ѝ са престанали да поемат въздух. Херцог да умира? Това беше възможност, която не беше обмисляла дори за миг. В началото се беше тревожила за него, но в Тибет той се оказа митичен човек, дори магьосник. Беше започнала да го мисли за неуязвим и дори страшен заради силата, която притежаваше.

- Какво искаш да кажеш? - заекна тя.

- Монасите го отнесоха. На носилка.

- Къде са го отнесли?

- В Агарти. Свещения град.

Джек Адам отново се намеси:

- Какви ги приказваш? В Пемако няма градове.

- Полковник Дзиен, знаеш ли къде са отишли? Можеш ли да ги намериш? - попита Нанси, опитвайки се да го разприказва, като протегна бутилката с вода към устата му.

- Почти ги бях хванал. Бях ги наближил, но ни нападнаха.

Адамс попита учудено:

- Кой?

- Не знам. Стана твърде бързо. Хората ми бяха избити.

Той се опита да се изправи малко, но се хлъзна обратно, изтощен от усилието.

- Трябва да тръгвам. Преди другите войници да са я намерили. Моля да ме отвържете.

Адамс сложи ръце на кръста и поклати отвратено глава.

- Нанси, в това няма никакъв смисъл.

Тя не му обърна внимание, а се опита да накара полковника да я погледне.

- Какви войници? - попита тя. - Това не са ли твоите войници?

- Не. Нищо не разбирам. Трябва да намеря книгата. Само тя може да спаси Китай.

- Защо не искаш войниците да намерят книгата?

- Защото ще я отнесат в Пекин, а там ще я унищожат и всичко ще бъде загубено.

- Значи работиш сам?

Китаецът въздъхна дълбоко, затвори очи за секунда, преди да погледне надолу към лианите, с които бяха завързани краката и ръцете му. След това вторачи в нея стоманен поглед и каза с новонамерена воля в гласа:

- Вие търсите човека, а аз книгата. Помогнете ми и аз ще ви помогна. Никога няма да го намерите без мен. Никога!

Джек Адамс се смая.

- Кой си ти, полковник Дзиен? За бога, кой си ти?

- Няма нужда да научаваш това. Достатъчно е да знаеш, че искаме да върнем Китай към пътя на Тао, да го направим такъв, какъвто беше в дните преди революцията, когато още управляваше императорът.