Целуната от сянката

— Едва ли — процеди той и изгледа цветето кръвнишки. Беше напълно трезвен и нито един от пороците му не смекчаваха характера му. Явно магията на духа не можеше да спре раздразнението му. Днес настроенията на двама ни си приличаха. — По дяволите!

— Шегуваш ли се? — попита Лиса. — Това беше велико! Ти накара растението да порасне — с мисълта си. Това е удивително!

— Но не бях толкова добър като теб — настоя той. Звучеше като капризно десетгодишно хлапе.

Не можах да се сдържа да не се намеся.

— Тогава престани да се цупиш и се опитай отново.

Той ме погледна и устните му се извиха в усмивка.

— Хей, без съвети, Призрачно момиче. Пазителите трябва да се виждат, но не и чуват.

На свой ред аз му хвърлих свиреп поглед заради „призрачното момиче“, но той не забеляза, защото Лиса отново му говореше.

— Тя е права. Опитай отново.

— Ти го направи още веднъж — рече той. Искам да те наблюдавам… Искам да почувствам какво правиш.

Тя повтори опита с друго растение. Аз отново почувствах как магията избухна в нея заедно с радостта — и тогава нещо засече. Проблясък на страх и нестабилност помрачиха магията, напомняйки ми малко за времето, когато душевното й състояние се бе влошило толкова много. Недей, помолих се мислено. Пак се случва. Знаех си, че ще стане така, ако тя отново използва магията. Моля те, не позволявай това да се случи отново.

И сякаш с магическа пръчка тъмното петно, засенчващо магията, се разсея. Всичките и мисли и чувства станаха нормални. Тогава забелязах, че бе накарала цветето да поникне. Бях го пропуснала, защото краткотрайната й засечка ме бе разсеяла. Ейдриън също бе пропуснал магията, защото очите му бяха приковани в мен. Изражението му беше тревожно и много, много смутено.

— Добре — рече Лиса щастливо. Тя не бе забелязала, че той не бе внимавал. — Сега ти опитай отново.

Ейдриън насочи отново вниманието си върху работата. Въздъхна и приближи към друго цвете, но Лиса му даде знак да се върне.

— Не, продължи да работиш върху това, с което започна. Може би ще успееш да го направиш с два последователни опита.

Той кимна и насочи вниманието си към първоначалното растение. В продължение на няколко минути не направи нищо, просто се взираше в нето. Стаята потъна в тишина. Никога досега не го бях виждала да се концентрира толкова напрегнато върху каквото и да било, по челото му избиха капки пот. Накрая, сякаш след цяла вечност, растението отново потрепери. Стана още по-зелено и върху стъблото му се появиха малки пъпки. Аз погледнах Ейдриън и видях как присви очи и стисна зъби. Явно се концентрираше до краен предел. Пъпките се разтвориха. Появиха се нежни и малки бели цветчета.

Лиса нададе силен вик на радост.

— Успя! — Прегърна го и чувство на радост се проля от нея в мен. Беше искрено щастлива, че той е успял. И въпреки че беше разочарована от своята липса на прогрес, постигнатото от Ейдриън й даваше надежда. Това означаваше, че двамата наистина можеха да се учат един от друг.

— Нямам търпение да науча нещо ново — заяви той, все още с лека ревност.

Ейдриън потупа тетрадката, която държеше.

— Е, в света на духа има още много трикове. Ти явно си успяла да научиш поне един от тях.

— Какво е това? — попитах аз.

— Спомняш ли си онова изследване, което направих за хората, които се държат странно? — попита ме Лиса. Направихме списък с всички различни неща, в които се бяха проявили.

Спомнях си. В проучването си да намери други, които владеят духа, тя бе открила сведения за морои, които демонстрирали способности, непознати дотогава. Малцина вярваха, че докладите са истина. Лиса беше убедена, че те са използвали магията на духа.

— Заедно с дарбата да се лекува, да се виждат аурите, ходенето насън, изглежда, има и такива, които владеят супер внушението.

— Ти вече умееш това — напомних й аз.

— Не, това е нещо много по-силно. Не става дума само да казваш на някого какво да направи. А и да го накараш да види и почувства неща, които не съществуват.

— Какво, нещо като халюцинация? — попитах.

— Нещо такова — кимна Ейдриън. — Има истории за хора, които използвали внушението, за да накарат други да преживеят най-страшните си кошмари, да си мислят, че са нападнати или са в смъртна опасност.

Аз потръпнах.

— Това наистина е доста страшно.

— И велико — добави Ейдриън.

Лиса обаче беше съгласна с мен.

— Не зная. Обикновеното внушение е едно, но това ми се струва грешно.

Кристиан се прозина.

— И сега, след като тази победа бе постигната, може ли да я наречем нощ на магиите?

Погледнах назад и видях, че Кристиан е буден и нащрек. Погледът му бе прикован в Лиса и Ейдриън и никак не изглеждаше щастлив от прегръдката на победата преди малко. Лиса и Ейдриън вече се бяха разделили, но не защото бяха забелязали реакцията му. И двамата бяха твърде въодушевени от успеха, за да обърнат внимание на недоволството му.

— Можеш ли да го направиш отново? — попита Лиса нетърпеливо. — Да го накараш да порасне още повече?

Ейдриън поклати глава.

— Не веднага. Това доста ме изтощи. Мисля, че имам нужда от цигара. — Махна по посока на Кристиан. — Върви при приятеля си. Прояви доста търпение досега.