Читаем Цялата истина полностью

Сякаш изтерзаният образ на Константин изведнъж се беше размножил хилядократно и новите „мъченици“ бяха дали кураж на тези хора най-после да отворят уста. Светът беше залят от този образ, появил се върху чаши за кафе, якета и тениски. Константин изведнъж се превърна в Че Гевара на новото поколение. А шейсетте години на отминалия век внезапно оживяха със своите атомни гъби, превръщайки се в колективен кошмар.

В телевизионните предавания започнаха да се появяват какви ли не хора, твърдейки, че са роднини или близки приятели на Константин. Те описваха и преповтаряха подробности от биографията на един несъществуващ човек, а общественото внимание постепенно ги накара да повярват на собствените си измислици. Не малко от тях бяха готови да се закълнат, че са го познавали лично и разказите им за живота му са чистата истина. Той беше истински мъченик, обичан и уважаван от всички. Те също. Макар и отровни по своята същност, техните изяви по световните медии привличаха вниманието и съчувствието на милиони хора.

Разбира се, водещите на подобни предавания заливаха гостите си с лавина от насочващи въпроси от сорта на „Това не е ли ужасно?“, или „Какво щеше да бъде посланието на бедния Константин към милионите телевизионни зрители, ако все още беше жив?“.

По един от международните канали на Би Би Си се появи умник, който дълбокомислено заяви:

„Руснаците не искат да свирят втора цигулка в един свят на изчерпващи се енергийни източници, недостиг на суровини и питейна вода. Това важи с особена сила за страни като Китай, Индия, а дори и за Съединените щати.“

След което уточни, че руснаците са изпробвали демокрацията, но са останали разочаровани от нея.

„Днес руската мечка отново се надига и светът трябва да си направи съответните заключения.“

И светът действително ги направи, най-вече защото споменатият умник беше не друг, а самият Сергей Петров — вторият по ранг в руската Федерална служба за сигурност, пряк наследник на КГБ. Рискувайки живота си, този човек беше успял да избяга от Русия, но постоянно повтаряше, че всеки момент може да бъде застигнат от куршум, бомба или порция полоний–210 в кафето. За своите медийни изяви Петров получаваше щедри хонорари, но нямаше представа за източника им. А скептиците, които хранеха съмнения и правеха опити да разкрият истината, нямаше да получат никаква помощ от него, тъй като той продължаваше да обича родината си.

Постепенно в общественото съзнание започна да се избистря един логичен въпрос: Кой стои зад тази кампания и какви са неговите цели? Никой не предложи адекватен отговор на този изключително прост въпрос, въпреки че светът отдавна живееше в ерата на информацията. А в ерата на информацията има не милиони, а трилиони сигурни убежища.

Забравени бяха кризите в Близкия изток. Лудият Ким начело на Северна Корея отиде на вътрешните страници, а всички кандидат-президенти в навечерието на изборите в Съединените щати трябваше да отговарят на един и същи въпрос: Какво ще бъде отношението ви към страна, която разполага с ядрения потенциал на самата Америка, а всичките й досегашни лидери са имали имперски амбиции?

Особено гневна беше американската общественост. Защо САЩ бяха пропилели толкова време, пари и човешки живот в района на Близкия изток, докато руснаците са кроили зловещите си планове за унищожаване на свободния свят? Русия разполагаше с хиляди ядрени бойни глави, които могат да достигнат до всяка точка на света. В сравнение с нея Ал Кайда и Бин Ладен изглеждаха дребни престъпници. И защо високопоставените умници отказваха да признаят този факт? А когато американската общественост бе разтревожена, управниците бързо го научаваха.

Кандидатирал се за втори мандат, действащият президент изведнъж се срина от първо на пето място в проучванията на общественото мнение просто защото противниците му успяха да го представят като политик с мекушаво отношение към Русия. Всяко по-голямо списание показваше снимката на Константин, във всяко популярно телевизионно предаване — „Хардбол“, „С лице към нацията“, или „Среща с пресата“ — се говореше за възхода на Русия, а във всеки блог, чат рум или сайбър кафе се обсъждаше вероятността от връщането на Студената война, а дори и издигането на нова Желязна завеса, която някои особено духовити индивиди вече успяха да кръстят „Ковчег от титан“.

Най-много шум вдигаха водещите на популярните политически предавания, които нададоха вой, че отдавна са предупреждавали за тази опасност, въпреки че като всички останали през цялото време се бяха занимавали с Близкия изток. „Когато казвах да пуснем бомбата на червените, преди те да ни изпреварят, аз се обръщах към обикновените хора — ревяха в един глас те. — Просто няма друг начин да се справим с тях!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века