Цялата истина

Големите телевизионни канали се заровиха в огромните си архиви, търсейки стари черно-бели фотографии, запечатали атомни взривове. Две поколения американци за пръв път в живота си получиха възможността да видят учениците от 60-те, които се крият под чиновете си с разширени от ужас очи, сякаш няколко дъски или парче стъкло могат да ги предпазят от термоядрената експлозия. Редом с тези кадри се появиха и записи от парадите на съветските ракетни войски пред Кремъл. Записи, които наистина будеха страх.

Една безвкусна, но откровена статия открито обяви: „Ако ядрена ракета на Москва улучи Ню Йорк, няма да паднат една-две сгради, а ще се сринат всичките!“

Американската армия, която единствена можеше да се противопостави на руската военна машина (може би с изключение на тримилионната армия на Китай), преживяваше тежки времена. Безнадеждно затънала в пясъците на Ирак, тя търпеше както материални, така и морални щети. Разбира се, нейните военновъздушни и военноморски сили далеч превъзхождаха всичко, с което разполагаха руснаците, но въпреки това светът беше затаил дъх. Никой не беше сигурен каква ще бъде следващата стъпка на побърканите руснаци, но едно беше ясно на всички: Империята на злото се беше завърнала.

Николас Крийл остави вестника и чашата с кафе. В момента се намираше на десет километра над земята и пътуваше за една наистина важна среща. Бяха го информирали за всичко, което се беше случило напоследък. Нещата се развиваха добре. Според терминологията на перцептивния мениджмънт светът беше напълно навлязъл във фазата на „сковаващите“ възприятия — тоест повечето хора възприемаха като истина всичко, което им се предлагаше. Достигането на тази фаза беше далеч по-лесно, отколкото някой можеше да си представи. Манипулирането на хора бе лесна работа. До нея се прибягваше непрекъснато, включително и в случаи, когато светът бе на прага на унищожението.

Дигиталните образи, които в момента задръстваха световната мрежа, бяха рутинна тактическа маневра. Десетките хиляди лица на предполагаемо умъртвени руснаци, гледащи умолително към останалата част от човечеството, бяха съставната част на това, което личният перцептивен мениджър на Крийл наричаше операция „Везувий“ — на името на могъщия вулкан, който беше изтрил от лицето на земята древните римски градове Помпей и Херкулан. Благодарение на своята всеобхватност тази операция помиташе обясненията на правителството в Москва, въпреки че те отговаряха на истината. „Везувий“ беше част от една класическа „маневра за манипулиране на мозъка“, която експертът на Крийл наричаше „тройно М“. И която до този момент действаше безпогрешно. В резултат руснаците изглеждаха не само лъжци, но и некомпетентни лъжци. Крийл извърна глава към илюминатора на своя ширококорпусен боинг 767. С капацитет за превоз на 250 пътници, той беше преустроен по един наистина забележителен начин за двайсетина привилегировани представители на човешката раса. На свое разположение те имаха отделни спални с баня, салон за фитнес и масаж, трапезария, конферентна зала и дори киносалон. Крийл беше обслужван от три дългокраки стюардеси с тесни поли и блузи с логото на „Арес“. На пръв поглед той не им обръщаше внимание, но все пак…

Николас Крийл беше семеен. На практика се беше женил четири пъти. Последната му съпруга беше някаква „Мис“. Така и не успя да запомни точната й титла. Това, разбира се, беше абсурд, който скоро щеше да бъде забравен. Все пак се беше забавлявал, за което „мис Секси“ щеше да получи предостатъчна компенсация след развода. Първите му две съпруги бяха елегантни, умни и целеустремени жени, които буквално го бяха побъркали. В резултат той си извлече съответните поуки и следващите му контакти бяха обвързани с железни предбрачни договори, които рязко орязваха придобивките им след като станеха излишни.

Погледна надолу. В момента летяха над Китай, страна с огромен потенциал и огромни проблеми. Да, това действително беше една от най-сложните държави в света. Отлично място за избухване на поредната война, помисли си Крийл. Защото това беше крайната цел на всичко. Но нещата бяха далеч по-сложни, въпреки че започването на война беше най-простото нещо.

Николас Крийл никога не беше търсил лесното, а напротив, винаги се беше стремял към това, което изглеждаше невъзможно.

9

Кейти Джеймс простена и се опита да избегне слънчевите лъчи, нахлули в стаята. Явно не беше чула трите повиквания за събуждане, които си поръча с наивната надежда, че някое от тях ще успее да пробие мъглата в мозъка й. Беше изтощена от пътуването, смяната на часовите зони и недоспиването. Пък и кой, по дяволите, би желал да напусне удобното легло, за да отиде на погребение? Надигна се до седнало положение и механично придърпа чаршафа към шията си. Прокашля се, разтърка гърлото си и погледна часовника.

Боже, наистина съм закъсняла! Задръжте тялото, идвам!