Цялата истина

В превод от ирландски „Малахайд“ означава „На брега на морето“. Замъкът се издига на полуостров Хоут, северната част на дъблинския залив. Построен на малко възвишение, с отлична видимост към морето. Това беше логично, тъй като всички врагове на тази страна я бяха нападали по вода. Колата пресече равното поле в околностите на замъка. То беше разделено на няколко игрища за ръгби и крикет, на които поради липса на нашественици местните отбори не размахваха брадви, а играеха с увлечение и страст.

Плати входната такса и получи достъп до най-стария обитаем замък в Ирландия. Отвътре той изглеждаше точно както трябва да изглежда една средновековна крепост: с каменни основи, стъпили върху твърдата скала, с високи, обрасли с бръшлян стени, в които личаха множество бойници. Бил собственост на фамилията Талбът от 1185 до 1970 г.

Шоу изчака края на поредната туристическа обиколка и пое по стъпалата към дребничката жена, която току-що беше приключила с обичайните подробности от историята на „Малахайд“: сагата на неговите собственици, битката при Бойн, изчезналата девица и четирите призрака в замъка, включително пакостника Пък.

— Здравей, Лиона.

Жената се обърна, в очите й се мярна колебание. Лиона Бартарома беше надхвърлила шейсет, но дългата й коса все още беше черна. Лицето й беше гладко, а сочните й устни бяха покрити с тъмно червило, което отиваше отлично на мургавата й кожа.

Без да каже нито дума, тя го хвана за ръката и го поведе към малката стаичка наблизо. Затръшна вратата, извъртя се и рязко попита:

— Какво търсиш тук, по дяволите?

— Май не се радваш, че ме виждаш.

— Ако Франк разбере…

— Благодарение на теб Франк знае къде се намирам във всеки даден момент — прекъсна я той и докосна дясната част на тялото си. — Затова съм тук.

Лиона седна зад малкото бюро с херувимчета в ъглите на дървения плот.

— Не те разбирам, Шоу. Никога не съм те разбирала.

— Искам да го извадиш.

— Аз съм пенсионерка и работя като екскурзовод. Отдавна вече не оперирам.

Той пристъпи крачка напред.

— Вътре в себе си имаш още една операция.

— Изключено! — отсече тя и започна да размества книжата по бюрото.

— Нищо не е изключено, стига да го желаеш достатъчно силно.

— Ти си глупак!

— Скоро и аз излизам в пенсия, Лиона. Затова искам да го извадиш.

— Намери си някой друг — отвърна тя и небрежно махна с ръка, сякаш в замъка гъмжеше от хора с хирургически умения.

— Ти ще го направиш, Лиона — поклати глава Шоу. — Знам как го вкара в мен. Ако стане грешка при изваждането…

Мургавото й лице видимо пребледня.

— Не знам за какво говориш.

— Помниш ли Дърк Лундрел, Лиона? Той направи опит да му го извадят и още не могат да открият всички парчета от него…

— Лундрел също беше при мен. Казах му същото, което казвам и на теб: не!

— А ако Франк разреши, ще го направиш ли? — изви глава той.

— Нима си въобразяваш, че Франк ще разреши подобно нещо? — сбърчи вежди Лиона. — Доколкото знам, вие двамата все още не мелите брашно. — На лицето й се мярна нещо като усмивка. — И не ми говори за пенсиониране, моля те! Хората с твоята професия не се пенсионират, Шоу!

— Ще се женя. Имам да изпълня още две задачи и слагам точка.

— Ще се жениш ли? — погледна го с недоверие тя.

— Ами да. Нима не допускаш, че човек като мен може да се ожени? Вече шест години ходя по острието на бръснача. Едва не ме убиха. Изморих се. Искам да се оттегля.

— Знам какво си вършил през тези шест години — каза малко по-спокойно тя. — Наясно съм с рисковете, които си поемал. — Замълча за миг, очите й внимателно опипаха лицето му. — Как се казва жената?

— Моля?

— Годеницата ти. Как се казва?

— Ана.

— Едно време и аз бях омъжена — промълви Лиона и сведе поглед. — Много ли я обичаш?

— Ако не я обичах, нямаше да се женя за нея.

Лиона потъна в мълчание. Шоу просто стоеше и я гледаше.

— Ще го направя, но само с разрешението на Франк — заяви най-сетне тя.

— А аз ще бъда жив и след като го извадиш, нали?

— Всяка хирургическа операция крие рискове — започна тя, после помълча известно време и тръсна глава. — Да, ще живееш.

— Това исках да чуя — кимна Шоу и се обърна към вратата: — Ще ти се обадя.

— Откъде е тази Ана?

— От Германия.

— Чувала съм, че германките са много добри съпруги.

Шоу внимателно затвори вратата след себе си. Сега оставаше да убеди Франк. И да оцелее през следващите няколко дни.

Три часа по-късно беше на борда на високоскоростния катамаран, който пресичаше Ирландско море към Англия. При нормални обстоятелства просто щеше да вземе самолета от Дъблин за Единбург, но инструкциите бяха други: вземаш ферибота до Холихед, а оттам — експресния влак за Лондон през Уелс. От Лондон се прехвърляш в нощния влак за столицата на Шотландия. Това пътешествие щеше да завърши чак на другата сутрин, въпреки че полетът от Дъблин до Единбург траеше по-малко от час.

Влезе в салона и зае място зад масичката на третия ред вдясно. Включи настолната лампа, после отново я изключи. Такива бяха инструкциите.