Цялата истина

— Защото си добър човек. Смел и същевременно скромен. Въпреки големите си способности ти се нуждаеш от грижи. Нуждаеш се от мен. И аз от теб.

Той я целуна и прокара пръст по бузата й.

— Веднага ли заминаваш?

— Не, след два дни.

— Къде?

— В Шотландия.

Взе я в прегръдките си и зарови лице в русата й коса. Ароматът на тялото й се смеси с онзи, който излъчваше неговото. Включително вонята на река Амстел.

— А сега в леглото.

Отново се любиха. После Ана заспа в прегръдките му.

Подложил длан под главата си, Шоу слушаше дъжда и си представяше ухилената физиономия на Франк, който отново беше успял да го прецака. Пръстът му нежно докосна топлата буза на Ана. Да, сега наистина беше различно.

Дъблинският порой продължаваше. Всяка дъждовна капка отекваше в главата му като пистолетен изстрел. Беше я помолил да се омъжи за него, но след разговора с Франк имаше чувството, че е направил най-голямата грешка в живота си.

15

— РНК? — подхвърли Ана и показа вестника на Шоу, който наливаше кафе, все още по боксерки. После избута встрани количката на румсървиса и разгърна притурката на „Хералд Трибюн“.

Шоу надникна над рамото й. Статията беше голяма, претъпкана с недоказани факти и твърдения, насочени срещу правителството на Руската федерация. Заглавието й спокойно можеше да бъде „Империя на злото, част втора“.

— „Руският независим конгрес, съкратено РНК, и неговото подразделение Група «Свободна Русия» призовават световната общественост да се изправи срещу президента Ромуалд Горшков и срещу терора и потисничеството на неговата администрация, преди да е станало късно“ — прочете на глас Шоу.

Ана направи същото, насочила вниманието си към друг раздел:

— „Администрацията на Горшков хвърля политическите си опоненти в тайни затвори, избива противниците си и провежда политика на етническо прочистване, което достига до най-високите нива на властта. Едновременно с това, въпреки съществуващите договори за разоръжаване, тя произвежда и трупа значителни количества оръжия за масово унищожение.“ — Вдигна глава към Шоу и озадачено подхвърли: — Отначало историята с Константин, после всичките онези предполагаемо избити негови сънародници, а сега и това. Чувал ли си някога за организация, наречена РНК?

Той поклати глава.

— Най-отдолу е изписан някакъв уеб сайт.

Ана измъкна лаптопа и бързо се включи в безжичния интернет на хотела. Пъргавите й пръсти затичаха по клавиатурата и на екрана се появи цветна заглавна страница.

— Съвсем нова е — отбеляза тя. — Вчера я нямаше. Мобилният й телефон иззвъня и тя го включи. Зададе някакви въпроси, послуша известно време, после прекъсна разговора.

— Е? — попита Шоу.

— От офиса ми — поясни тя. — Говорят само за статията. Горшков и неговите министри били бесни. Отричали всичко и настоявали за имената на организаторите на тази недостойна кампания.

— А имат ли представа кои са те?

— Засега не. Зад кампанията може и да не стои голяма група хора, нито пък големи пари. Новата добавка съвсем не е евтина, но всички сме свидетели как няколко добри компютърни специалисти могат да залеят света със своята пропаганда.

— А към нея се присъединиха хиляди хора — добави Шоу.

Тя се обърна към компютъра и докосна мишката.

— Навсякъде се експлоатира темата за „руското зло“. В моята служба изготвихме няколко материала по повод завръщането на Русия към авторитарната система на управление. Тази тема представлява интерес за мен както в професионално, така и в лично отношение. В момента напрежението между Москва и останалия свят е изключително високо, което със сигурност не помага за разрешаването на проблема.

— Е, навременното предупреждение е силно оръжие — отбеляза Шоу.

— Тъкмо там е проблемът — замислено промърмори тя. — Когато човек е въоръжен, той е склонен да натисне спусъка.

— Като едно време — кимна Шоу. — Втори дубъл на Студената война.

— Точно така — хвърли му странен поглед тя. — Може би някой иска завръщането на предишния световен ред.

Дъждът продължаваше да се сипе. Шоу разполагаше само с два дни за Ана. Може би завинаги.

— Майната им на руснаците — прошепна той и я взе в прегръдките си.

Стискаше я толкова силно, че тя беше принудена да протестира:

— Хей, не мога да дишам!

Той я пусна, отстъпи крачка назад и наведе глава. Тя хвана брадичката му в шепа.

— Сгодени сме, нали? Би трябвало да си щастлив.

— Никога не съм се чувствал толкова щастлив.

— Не изглеждаш така.

— Защото пак трябва да се разделим.

— Но не задълго, нали? Скоро пак ще бъдем заедно.

Той отново я прегърна, но не толкова силно.

Няма гаранции, че това ще се случи. Никакви гаранции.

16

Два дни по-късно Шоу целуна просълзената Ана за сбогом.

— Трябва да определим дата за сватбата — прошепна той.

— Да, разбира се — кимна тя, но в очите й имаше нещо странно.

Шоу потегли с взетата под наем кола, но не към летището, а към замъка „Малахайд“.