Убийството на художника

- И още не се е върнала? - запита Гамаш. - Не се ли притеснявате?

- Винаги се тревожа за Клара. Започвам да се тревожа още в мига, когато излезе от къщата.

Гамаш се извърна и хукна през гората към къщата на Джейн.

Когато Клара дойде на себе си, главата й пулсираше. Всъщност дори не беше сигурна, че е дошла на себе си. Всичко беше черно. Ослепително черно. Лицето й бе забито в пода. В носа й се бе набил прах, полепнал и по цялата й кожа, все още мокра от дъжда. Подгизналите дрехи под шлифера й бяха залепнали за тялото. Беше й много студено и не се чувстваше никак добре. Не спираше да трепери. Къде се намираше? И къде беше Бен? В този миг осъзна, че ръцете й са вързани зад гърба. Отишла бе в дома на Бен, така че това вероятно бе неговото мазе. Имаше някакъв смътен спомен как я носят, как ту губи съзнание, ту идва на себе си. И за Питър. За гласа му. Не. За дъха му. Питър със сигурност е бил близо. Той трябва да я е носил.

- Виждам, че си се събудила. - Бен се изправи над нея с фенерче в ръка.

- Питър? - промълви едва Клара. Незнайно защо това се стори смешно на Бен.

- Добре. Така се и надявах, но новините не са добри, Клара. Питър не е тук. Всъщност нощта ти готви много лоши новини. Опитай се да познаеш къде се намираме.

Понеже Клара не отвърна, Бен бавно премести лъча на фенерчето. То хвърли светлина по стените, тавана и пода и ги изтръгна от мрака. Което се оказа повече от достатъчно за Клара. Тя може и да го бе разбрала още преди това, но мозъкът й отказваше да го приеме.

- Чуваш ли ги, Клара? - Бен отново замълча и този път тя наистина ги чу. Нещо се хлъзгаше в мрака. Нещо пълзящо. Долови и миризмата им. Миришеха на мускус и блато.

Змии.

Намираха се в къщата на Тимър. В мазето на Тимър.

- Добрата новина е, че няма да се притесняваш за тях дълго. - Бен насочи лъча на фенерчето нагоре, за да й позволи да види лицето му. Клара забеляза, че той носи едно от палтата на Питър. - Ти си дошла тук и си паднала по стълбите. - Каза го с логичен и убедителен тон, сякаш очакваше тя да се съгласи с думите му. - Гамаш може и да има някакви подозрения, но никой друг няма дори за миг да се усъмни в мен. Питър никога не би ме заподозрял, аз ще съм единственият човек, който ще го утешава в този труден момент. А всички останали знаят, че аз съм добър човек. И наистина съм. Това сега не се брои.

Бен тръгна към дървената стълба, а лъчът на фенерчето му описваше фантастични фигури по мръсния под.

- Електричеството е било изключено, ти си се препънала и си паднала. Тъкмо оправям стъпалата. Те са стари и прогнили, с години молех майка да ги оправим, но тя беше твърде стисната, за да хвърли пари за това. И ето, че сега ти плащаш трагичната цена. Ако пък Гамаш откаже да приеме тази версия, съм заложил достатъчно улики, за да бъде обвинен Питър. По дрехите ти вече има купища влакна от палтото му. Някои от по-ситните вероятно вече са проникнали и в белите ти дробове. Ще ги открият при аутопсията. Така ще помогнеш за осъждането на съпруга си.

Клара се затъркаля бясно, като се опитваше да седне. Виждаше как Бен работи по стъпалата. Знаеше, че разполага с минути, може би дори по-малко. Напрегна всички сили да разхлаби въжетата, с които бяха завързани китките й. За щастие, Бен не ги бе стегнал много. Вероятно не бе искал дай причинява охлузвания, но благодарение на това тя успя да ги разхлаби, макар и не да ги освободи напълно.

- Какво правиш там?

Бен насочи лъча на фенерчето към Клара и тя се облегна назад да прикрие движенията си. Гърбът й докосна стената и нещо премина по косата и врата й. След това изчезна. „О, господи! Божичко!“ Щом лъчът се насочи отново към стъпалата, Клара бясно продължи опитите си да се развърже. Искаше да избяга от змиите повече, отколкото от самия Бен. Долавяше тяхното пълзене, как се провесваха около гредите и вентилационните шахти. Накрая ръцете й се освободиха и тя запълзя в сумрака.

- Клара? Клара! - Лъчът на фенерчето се замята бясно напред-назад. - Нямам никакво време за глупости.

Бен слезе от стълбата, затърси я като обезумял из цялото помещение. Клара напредваше към вътрешността на мазето, към източника на онази отвратителна миризма. Нещо докосна бузата й и падна върху крака й. Тя прехапа устни, за да не изпищи, и усети металическия вкус на кръв в устата си. Зарита отчаяно и дочу глух трясък, когато кракът й се удари в близката стена.

Питър и двамата инспектори минаха като вихрушка през къщата на Джейн, но Гамаш беше наясно, че няма да я намерят там. Ако й се беше случило нещо лошо, едва ли щеше да е в тази къща.

- Тя е в къщата на Хадли - заяви Гамаш, устремен към вратата. Навън Бовоар бързо го зад мина, както и Питър. Докато препускаха през бурята към къщата с гостоприемни светлини, краката им трополяха като копита на галопиращи коне.

Клара не беше сигурна дали чува грохота на урагана Кайла, или собственото си учестено дишане. Сякаш цялата къща над нея трепереше и стенеше. Затаи дъх, но след малко тялото й закрещя за кислород и тя се принуди да задиша шумно и жадно.