Убийството на художника

- Може би. Зависи до каква степен е било изтрито. Мислите ли, че убиецът е направил това? - запита Клара.

- Да. Само не знам защо.

- Вие споменахте, че е нарисувал лице на „друга жена“. Смятате, че извършителят е жена -обърна се Бовоар към Клара. - Защо?

- Защото новото лице е женско, предполагам. Човекът, направил това, вероятно е постъпил по най-лесния начин: нарисувал е нещо познато. А всеки ден виждаме лицето си в огледалото.

- Мислите, че това е лицето на убиеца ли? - запита Бовоар.

- Не, едва ли би било много умен ход от нейна страна. Според мен тук става въпрос за пола на убиеца, нищо повече. Един бял мъж под напрежение най-вероятно би нарисувал бял мъж, а не чернокож, нито пък бяла жена. Ще нарисува нещо, което му е най-познато и най-лесно. Случаят тук е същият.

„Това е добър довод“ - каза си Гамаш. Но също така си помисли, че ако въпросната личност е мъж, може да нарисува жена, за да обърка следствието.

- А това изисква ли специални умения? - запита главният инспектор.

- Имате предвид премахването на едно лице и изрисуването на друго на негово място ли? Да, определено. Не са необходими някакви особени умения за отстраняването на първоначалния образ, но дори за това се изискват известни познания, които повечето хора нямат. Вие знаете ли как се прави, например? - запита тя Бовоар.

- Не, нямам ни най-малка представа. Вие споменахте нещо за минерални разтворители и парче плат, но аз едва преди няколко дни чух за съществуването на минерални разтворители. Понеже имахте нужда от тях за работата по разкриването на картините.

- Именно. Художниците знаят тези неща, но останалите хора - не. След като е изтрила лицето, тя е трябвало да нарисува друго, като имитира стила на Джейн. Което не е никак лесно и изисква умения. Който и да го е направил, е художник, и то добър. Вижте само колко време ни отне да открием несъответствието. Вероятно изобщо нямаше да го забележим, ако не беше безцеремонната проява на агент Никол. Тя заяви, че това била Йоланд и аз толкова се ядосах, че започнах да търся изображения на Йоланд по стената, за да проверя дали е права. Оказа се, че не е. Но това ме накара да се вгледам много по-внимателно в лицето, за да видя коя може да е тази жена. И тогава вече забелязах различията. Така че можете да известите Никол, че е помогнала за разрешаването на случая.

- Можем да й предадем и друго, ако имате да й казвате още нещо - подхвърли с усмивка Бовоар.

Гамаш в никакъв случай нямаше да каже на Никол какви благоприятни последствия е имало от грубото й държание, но все пак си даде сметка, че ако я беше отпратил по-рано, нямаше да стигнат дотук с разследването. В известен смисъл обаче Клара се подценяваше. Силното й желание да опровергае Никол също бе помогнало много за това разкритие.

- Вие споменахте, че при обсъждането на картината в петък, преди Деня на благодарността, сте я сметнали за достатъчно добра да бъде включена в изложбата, нали така? - Гамаш се обърна към Питър.

- За мен това беше брилянтна картина.

- Но до понеделника след Деня на благодарността някой вече я е бил променил - заяви Клара на двамата инспектори. - Спомняте ли си, че когато дойдохте в галерията за първи път, ви показах „Един ден от събора“? Тогава магията вече беше изчезнала.

- Събота и неделя - каза Бовоар. - Два дни. В този отрязък от време убиецът е променил картината. А Джейн Нийл е убита в неделя сутрин.

Всички се втренчиха в картината, сякаш чакаха тя да им съобщи кой е убиецът. Гамаш чувстваше, че платното буквално им крещи. Причината за смъртта на Джейн Нийл се намираше на тази картина.

Клара дочу някакво почукване по прозореца на всекидневната и отиде да види кой може да е. Докато се взираше в мрака, някакво клонче изплува от тъмнината и се блъсна в стъклото. Ураганът Кайла вече бе пристигнал и настояваше да влезе в къщата.

Празненството приключи скоро след това. Всички се втурнаха към автомобилите и домовете си, преди ураганът да се е разразил с пълна сила.

- Гтедай къщата ти да не рухне върху теб! - изкрещя Габри подир Рут, която май му показа среден пръст, докато изчезваше в мрака.

„Един ден от събора“ бе отнесена в пансиона, в чиято голяма всекидневна се бе събрала една компания и отпиваше различни ликьори и кафе. Камината пращеше весело, докато ураганът Кайла стенеше отвън и изтръгваше последните листа от дърветата. След малко дъжд зашиба като с камшик прозорците. Групата вътре инстинктивно се сближи още повече, затоплена от огъня в камината, напитките и приятната атмосфера.

- Кой знаеше за картината преди убийството на госпожица Нийл? - запита Гамаш.

Освен Питър и Клара там бяха още Беи, Оливие, Габри и Мирна.

- Комисията - отвърна Питър.

- Не сте ли разговаряли за нея по време на петъчната вечеря за Деня на благодарността?

- Обсъждахме я доста. Джейн дори я описа - потвърди Клара.

- Не ме разбрахте - поясни Гамаш. - Имам предвид, кой е виждал картината преди онази вечер?

Те се спогледаха и поклатиха глави.

- Избройте пак членовете на комисията - каза Бовоар.

- Анри Лавиер, Ирине Калфа, Елис Джейкъб, Клара и аз - изреди Питър.