Убийството на художника

Гамаш се вгледа в изображението на Беи, който бе изрисуван като силен мъж, който не отделя поглед от къщата на родителите си. Не за първи път си помисли, че смъртта на Тимър Хадли се е случила в удобен за сина й момент. Беи най-накрая бе успял да се измъкне от сянката й. По-интересното беше обаче, че нарисуваният Питър бе застанал в нечия сянка. Сянката на Беи. Гамаш се зачуди какво ли може да означава това. В него бавно се оформяше идеята, че по някакъв начин къщата на Джейн би могла да се окаже ключ за разгадаване на цялата общност. Изглежда, Джейн Нийл е била много наблюдателна жена.

Елис Джейкъб пристигна и кимна на Гамаш.

- Уф, каква нощ... - започна, но в този момент очите й се втренчиха в стената зад него. След миг тя се извърна рязко, за да огледа и тази зад себе си. - Господи! - възкликна симпатичната жена и махна към инспектора и стаята като цяло, сякаш бе първата, която забелязваше картините.

Гамаш само се усмихна и зачака жената да се съвземе.

- Донесохте ли я? - запита, без да е сигурен, че слухът й се е върнал.

- C’est brillant! - прошепна Елис. - Удивително. Великолепно. Невероятно.

Търпението на Гамаш бе пословично и той я остави да оглежда стаята още няколко минути. Освен това съзнаваше, че по някаква причина е започнал да изпитва гордост от дома, сякаш и той бе допринесъл с нещо за създаването му.

- Гениално е наистина! - произнесе се Е лис. - Работих като куратор в Музея за изящни изкуства в Отава, преди да се преместя тук. - Гамаш изпита вече познатото удивление пред хората, избрали да живеят в този район. Дали пък Маргарет Атууд² не работеше в отдел „Чистота“ на Трите бора? Или може би министър-председателят Мълроуни- бе избрал като втора кариера да разнася пощата тук? Като че ли никой не беше такъв, какъвто изглеждаше. Сякаш всеки имаше поне по още едно лице. А един от хората в тази стая бе наложил дори няколко маски.

- Кой би допуснал, че жената, нарисувала онзи ужасен „Един ден от събора“, е автор на всичко това? - продължи Елис. - Предполагам, че всички си имаме своите лоши дни. И все пак мисля, че е можела да подбере по-добра картина за изложбата.

- „Един ден от събора“ е единствената й картина - заяви Гамаш. - Или поне единствената, която не е нарисувана върху строителен материал.

- Странно.

- Странно е меко казано - съгласи се Гамаш. - Донесохте ли я? - попита отново.

- Съжалявам. Да, в антрето е.

Минута по-късно Гамаш вече нагласяше „Един ден от събора“ върху статива в центъра на стаята. Сега вече всички произведения на Джейн бяха събрани на едно място.

Застана на място и се загледа отново в околните. С намаляването на виното шумът се усилваше и гостите разпознаваха все повече хора и събития по стените. Само Клара се държеше странно. На Гамаш му направи впечатление, че тя непрекъснато снове от картината към стената и обратно. После повтаряше маршрута. И така постоянно. Всеки път действията й изглеждаха все по-целенасочени. Накрая буквално изтича до стената. И замря за един дълъг миг. След това много бавно се върна до „Един ден от събора“, сякаш потънала в размисъл.

- Какво има? - запита Гамаш, приближил до нея.

- Това не е Йоланд. - Клара посочи към русата жена, която седеше до Питър.

- Откъде знаете?

- Вижте там. - Клара посочи към стената, която бе изследвала до този момент. - Ето как е нарисувана Йоланд от Джейн. Има някаква прилика, но не е голяма.

Гамаш поиска да се увери сам, макар да знаеше, че Клара сигурно има право. Грешна се оказа само репликата й, че между двете жени имало някакви сходства. Такива просто нямаше. Йоланд на стената - дори и детето - беше очевидно Йоланд. Приликата бе не само физическа, но и емоционална. Излъчваше презрение, алчност и още нещо. Лукавост. Жената на стената притежаваше всички тези качества. И отгоре. Докато онази от картината на статива, седнала на пейката, беше най-обикновена блондинка.

- Тогава коя е? - запита Гамаш, след като се върна при Клара.

- Нямам представа. Но едно нещо знам със сигурност. Забелязали ли сте, че Джейн никога не си измисля лице? Всички от рисунките й са хора, които е познавала, хора от селото.

- Може да е била гост на селото - предположи Гамаш.

- Всъщност - включи се в разговора им Рут - гости няма. Има такива, които са се преместили да живеят другаде и се връщат от време на време да посещават близките си, но и тях броим за хора от селото. Всеки, изобразен на картините й, е човек, когото Джейн е познавала лично.

- Същото важи за хората от „Един ден от събора“ с изключение на тази жена. - Клара посочи блондинката. - Тя е някаква непозната. Има обаче и друго. Чудех се какво не е наред с „Един ден от събора“. На пръв поглед е картина на Джейн, но всъщност не е. Ако беше първата картина, която е нарисувала, бих казала, че просто не е успяла да открие стила си. Но тя е последната й творба. - Клара се приведе към картината. - Всичко в нея демонстрира сила, увереност, целенасоченост. Като цяло обаче бледнее, нещо се губи.

- Права е - обади се Елис. - Нещо се губи.