Убийството на художника

- Кой още може да я е видял? - запита Гамаш. Това беше най-важният въпрос. Джейн бе убита заради картината си. Убиецът трябва да я е видял и да е проумял заплахата, която го грози. В резултат на което е променил изображението и е извършил убийството.

- Айзък Кои - каза Клара. - Пазачът на галерията. А и всеки, който е разглеждал предната изложба, може да се е отбил до хранилището с картините и да я е видял.

- Което не е много вероятно - вметна Гамаш.

- Да, не може да стане погрешка - съгласи се Клара и се изправи. - Съжалявам, но май съм си забравила чантата в дома на Джейн. Ще отскоча да я взема.

- При тоя ураган отвън? - възкликна Мирна невярващо.

- И аз се прибирам - обади се Беи. - Освен ако нямате нужда от мен.

Гамаш поклати глава и събранието приключи. Присъстващите един по един се стопиха в мрачната нощ, вдигнали инстинктивно ръце да се предпазят от ураганния вятър. Нощта се изпълни с пороен дъжд, мъртви листа и тичащи навред хора.

Клара трябваше да обмисли някои неща и за тази цел се нуждаеше от своето тайно място, което по една случайност бе кухнята на Джейн. Включи всички лампи и потъна в голямо старо кресло до старата печка.

Възможно ли беше? Нищо чудно да е объркала нещо. Или да е забравила нещо, или да си внушаваше. Нещо й се бе сторило странно още по време на коктейла, докато се взираше в „Един ден от събора“. Макар че първите наченки на тази неясна и тревожна идея бяха пуснали корен още по време на изложбата в „Артс Уилямсбърг“. Тогава бе отхвърлила мисълта. Беше прекалено болезнена. И буквално й причиняваше физическа болка. Непоносима физическа болка. Но само преди минути в пансиона ужасяващата мисъл я бе връхлетяла отново - този път с двойна сила. И докато всички гледаха втренчено картината, всичко си дойде на мястото. Всички факти и подробности намериха своето обяснение. Всичко се изясни. Клара не можеше да се прибере у дома. Не и сега. Боеше се да се прибере в къщата си.

- Какво мислите? - запита Бовоар, докато сядаше в креслото срещу шефа си.

Никол се бе уединила на дивана, зачетена в някакво списание, и наказваше Гамаш с мълчание. Габри и Оливие си бяха легнали.

- Йоланд - отвърна Гамаш. - Все се връщам към нейното семейство. Толкова следи от разследването сочат натам. Замерянето с патешки тор, слагането на тапетите. Андре притежава ловен лък.

- Но няма дървен - отбеляза Бовоар.

- Възможно е да го е унищожил - предположи Гамаш, - но тук въпросът е защо изобщо би го използвал. Защо някой би използвал стар дървен лък, вместо нов метален модел?

- За жена е по-лесно да ползва дървен, особено стар модел - подхвърли Бовоар. Тази част от всяко разследване му беше любима. Да седи с шефа си до късно през нощта с напитка на масата и камина в близост и да обсъжда престъплението с Гамаш. - Видяхме това със Сюзън Крофт, която не успя да използва модерния лък, но имаше опит с по-стария. Да се върнем на Йоланд обаче. Тя несъмнено е запозната с картините на леля си, вероятно по-добре от всеки друг, а художествената дарба се предава по наследство. Ако се поровим, нищо чудно да открием, че и тя се е занимавала с изобразително изкуство някога. Тук явно всички са таланти, изглежда е някакъв природен закон.

- Добре, нека допуснем, че е така. Защо й е на Йоланд да убива Джейн?

- Заради парите или къщата, което е едно и също. Ако е мислела, че е наследница, нищо чудно да е подкупила онзи нотариус мошеник от Уилямсбърг да й даде информация. Трябва да е била силно мотивирана да се докопа до завещанието на леля си.

- Съгласен съм. Но каква е връзката с „Един ден от събора“? Какво може да е било изобразено на картината, за да иска Йоланд да го промени? Темата й е заключителното шествие на тазгодишния събор, но явно е нарисувана в чест на Тимър Хадли. Как е могла Йоланд да се е добере до картината и дори да е успяла да я види, защо й е да я променя?

Въпросът му бе последван от тишина. След няколко минути Гамаш продължи:

- Добре, нека огледаме другите заподозрени. Какво ще кажете за Беи Хадли?

- Защо се спряхте на него? - попита Бовоар.

- Защото е разполагал с достъп до лъковете, може да стреля и познава отлично местността, бил е довереник на госпожица Нийл и умее да рисува. Явно го бива. Освен това е в борда на директорите на „Артс Уилямсбърг“, така че сигурно разполага с ключ за галерията. Би могъл да влезе в нея във всеки един момент и да види „Един ден от събора“.

- А мотив? - запита Бовоар.

- Това е проблемът. Няма ясен мотив, нали така? Защо ще убива Джейн Нийл? Не е заради парите. Тогава?

Гамаш се втренчи в притихналите пламъци на камината, докато си блъскаше главата за отговор. Зачуди се дали не се старае твърде много да избегне следващото заключение.

- О, хайде. Питър Мороу го е направил. Кой друг? - Не му се наложи да вдига поглед, за да разбере кой е авторът на това твърдение.

Тиквата от корицата на списание „Хароусмит кънтри лайф“ сякаш бе оживяла.

Все още в кухнята на Джейн, Клара гледаше втренчено отражението си в прозореца. Оттам я гледаше призрачното лице на изплашена жена. Теорията й имаше логика.