Убийството на художника

- И накрая без повече церемонии - Клара, която познаваше и обичаше Джейн, си каза, че и така са чули достатъчно празнодумство дотук - ви представям картината „Един ден от събора“ на Джейн Нийл.

Свалиха воала и „Един ден от събора“ най-накрая се разкри пред взора на всички присъстващи. Последваха възклицания, а сетне - тишина, която бе дори по-красноречива. Удивените физиономии на присъстващите варираха от видимо развеселени, през видимо отвратени, до съвсем очевидно зашеметени. Гамаш не гледаше към статива, но следеше втренчено събраните хора и техните реакции. Най-странно реагира Питър. След разкриването на картината широката му усмивка изчезна, а след няколко секунди размисъл той наведе глава и свъси вежди. Гамаш, който бе наблюдавал тези хора в продължение на почти две седмици, знаеше, че за Питър Мороу това е равносилно на вик.

- Какво има? - попита го.

- Нищо. - Питър обърна гръб на инспектора и се отдалечи. Гамаш го последва.

- Господин Мороу, въпросът ми не бе свързан с естетиката, а с убийството. Моля, отговорете.

Питър се стресна както повечето хора, които считаха, че Гамаш не би могъл да използва рязък тон.

- Картината ме разтревожи. Не мога да ви кажа защо, понеже не знам причината. Сякаш не е същата творба, за която взехме решение преди две седмици, и въпреки това знам, че е тя.

Гамаш се втренчи в „Един ден от събора“. Картината не му беше харесала и преди, така че не можеше да се счита за добър съдник, но за разлика от рисунките на Джейн по стените в къщата й, това парче платно изобщо не го развълнува.

- Тогава какво се е променило?

- Нищо. Причината е в мен вероятно. Да вземем онзи трик, който Джейн е правила с Дама купа - дали важи и за изкуството? Знам, че е възможно вечерта да гледам своя картина и да ми се струва страхотна, а на следващата сутрин да ми призлява от нея. Тя изобщо не се е променила, значи промененият съм аз. Може би смъртта на Джейн е променила нещо у мен толкова много, че каквото ида съм видял тогава в картината й, вече отсъства.

- Вярвате ли в това?

„Дяволите да го вземат този човек“ - помисли си Питър.

-Не.

Двамата мъже се втренчиха в „Един ден от събора“ и в този момент бавно и слабо се разнесе някакъв звук, който никога преди не бяха чували. Той се усилваше и усилваше, докато накрая започна да кънти около събралите се хора. Клара усети, че й прималява. Дали не идеше бурята? Дали опашката на урагана издаваше такъв звук? Нима Кайла вече бе нахлул в града? Но този грохот като че ли идеше от вътрешността на сградата. От самото помещение. В действителност някъде близо до Клара. Тя се извърна и разбра. Идеше от Рут.

- Това съм аз! - Рут заби пръст в една танцуваща коза, която бе забелязала в „Един ден от събора“. В следващия миг грохотът премина в гръмогласен смях. Рут се разтресе цялата. И продължи да се смее, докато накрая й се наложи да се подпре на Габри.

Смехът на старицата сякаш зарази цялото помещение, не подмина дори забравените художници с кисели физиономии. През по-голямата част от вечерта хората разпознаваха себе си и свои познати върху картината на Джейн. Рут откри родителите на Тимър, брат й и сестра й - вече починали. Имаше го и съпруга на Тимър, начален учител, и подготвителния клас, в който бяха учили като деца. Те бяха пиленцата. За малко повече от час почти всяка фигура бе разпозната. Питър обаче си остана втренчен в картината и така и не взе участие във веселбата.

Нещо не беше наред.

- Сега загрях! - възбудено посочи към картината Клара. - Нарисувана е по време на заключителното шествие, нали? Деня, в който майка ти почина. Всъщност това не е ли майка ти? - Клара показа на Беи нещо, което приличаше на облак със свински крака.

- Права си - изсмя се Мирна. - Това е Тимър.

- Виждаш ли, Беи? Тази картина изразява почитта на Джейн към майка ти. Всеки, изобразен на платното, е имал значение за Тимър. От нейните баба и дядо до кучетата й и всички останали в живота й. - После Клара се извърна към Питър. - Помниш ли последната вечеря, когато всички бяхме заедно?

- За Деня на благодарността?

- Същата. Обсъждахме голямото изкуство и аз казах, че една творба е изкуство, ако художникът е вложил нещо от себе си в нея. Запитах Джейн какво е вложила в картината си и помниш ли какво ми отговори тя?

- Съжалявам, не помня.

- Каза, че наистина е вложила нещо в картината си, че е оставила някакво послание. Чудеше се дали ще успеем да го открием. Сега си спомням, че докато произнасяше тези думи, тя гледаше право в Бен, сякаш той трябва да е наясно за какво става дума. В онзи момент се зачудих, но сега всичко ми се изяснява. Имала е предвид майка му.

- Така ли мислиш? - Бен се приближи до Клара и се втренчи в картината.

- Хм, в това няма никакъв смисъл - заяви агент Никол, която бе напуснала поста си до вратата, привлечена от смеха като от престъпление.

Гамаш се насочи към нея - надяваше се да я прекъсне, преди да е успяла да изтърси нещо твърде оскърбително. Но краката му, колкото и да бяха дълги, не успяха да изпреварят устата й.