Убийството на художника

Бен и Клара останаха като вкопани в средата на стаята. Гамаш сякаш бе нахлул във филмово студио, където се снима комедия - Бен се нуждаеше само от шалче около врата и чаша мартини. На Клара обаче мястото й бе по-скоро в цирка. Носеше яркочервен фланелен гащеризон с качулка на гърба и обувки в тон.

- Предаваме се - рече тя.

- Ние също - каза Бовоар, докато оглеждаше изумен тоалета й. Гледката беше невъзможна, една франкофонка никога не би се облякла така.

- Какво правите тук? - попита директно Гамаш. Беше три сутринта, а вече се бе подготвил психически за голяма неприятност. Изведнъж страшно му се доспа.

- Тъкмо това питах Беи. Откакто Джейн почина, не спя добре, така че станах да използвам тоалетната и тогава видях светлината. Реших да отскоча да проверя какво става.

- Сама?

- Е, не исках да притеснявам Питър, а пък и това е къщата на Джейн - добави тя, сякаш последното обясняваше всичко. За Гамаш това бе достатъчно. Клара считаше къщата на приятелката си за безопасно място. Налагаше се двамата да си поговорят по въпроса.

- Господин Хадли, а вие какво правите тук?

Беи беше повече от смутен.

- Навих си будилника да ме събуди, за да дойда тук. Исках... да се кача горе, нали разбирате.

Приказваше толкова неясно, почти като в просъница, че Бовоар се зачуди дали пък Беи не е заспал прав.

- Продължете - подкани го.

- Ами, аз... такова, да свърша още малко работа. По стените. Нали вчера казахте колко било важно да се разкрие всичко. А пък и заради Клара...

- Продължете - повтори Гамаш. С периферното си зрение зърна, че Бовоар се олюлява.

- Ти се опита да го скриеш, но аз усетих, че започва да ти писва от мен - каза Беи на Клара. - Не съм от най-бързите в работата. Всъщност не съм бърз в нищо, като се замисля. Както и да е, исках просто да те изненадам, като свърша още малко работа през нощта. Но идеята май се оказа глупава.

- Напротив, идеята ти е прекрасна! - Клара се приближи и го прегърна. - Но така само ще се изтощиш, нали разбираш, и утре ще бъдеш дори по-бавен.

- Не се сетих за това - призна Беи. - Имате ли нещо против все пак да поработя час-два?

- Не - отвърна Гамаш. - Само ще ви помоля следващия път, когато ви хрумнат подобни идеи, първо да ни се обадите.

- Мога ли да остана да ти помагам? - предложи Клара.

Беи се поколеба, сякаш искаше да каже нещо, но се отказа и само поклати глава. На излизане Гамаш извърна глава. Останал сам във всекидневната, Беи приличаше на малко изгубено момче.

¹ Лей Хънг (1784-1859) - английски критик, есеист, поет и писател. - б. р.

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА

Беше четвъртък вечер и откриването на изложбата в „Артс Уилямсбърг“ се радваше на изключително голяма посещаемост. Според метеорологичната прогноза опашката на урагана Кайла трябваше да връхлети местността по-късно вечерта, което придаваше някаква особена тръпка на събитието. Сякаш да посетиш откриването, означаваше да рискуваш, да проявиш едновременно характер и смелост. Което би могло да се каже за повечето изложби на „Артс Уилямсбърг“ впрочем.

Обикновено на откриванията цъфваха само художниците и няколко техни приятели, които се подсилваха с вино от картонена кутия и кашкавал от домашното козе мляко на член на комисията. Но тази нощ плътен обръч от хора обграждаше картината на Джейн, щръкнала на статив в центъра на помещението. Останалите художници, включени в изложбата, правеха компания на картините си, които бяха изложени по белите стени на галерията. Извадили бяха лош късмет - творбите им очевидно бяха засенчени от картината на една убита жена. Неколцина можеше да се съгласят, че убитата е имала далеч по-лош късмет от тях, но това доказваше само, че тя ги е надминала дори в нещастието. Животът бе така нечестен към художника.

Гамаш очакваше представянето на „Един ден от събора“, картината все още бе скрита под своето покривало. Комисията на „Артс Уилямсбърг“ беше решила да превърне това в събитие, така че бе поканила дори пресата, тоест някакъв сътрудник на вестник „Уилямсбърг каунти нюз“, и сега председателят на журито чакаше le moment juste¹. Гамаш изгледа завистливо Жан Ги, който се бе проснал на едно от удобните кресла, вместо да го преотстъпи на един по-възрастен мъж. Чувстваше се страшно изтощен. Слабото изкуство винаги му се отразяваше така. Всъщност изкуството май винаги му оказваше такъв ефект - каквото ида беше. Лошото вино, вонящото сирене и ужасните картини направо му отнемаха волята за живот. Гамаш се огледа и стигна до тъжното, но неизбежно заключение, че сградата едва ли ще рухне, когато ураганът Кайла нахлуе в селото.

- Както вече знаете, трагично събитие отне от нас една чудесна жена, която се оказа и рядко надарен художник - заяви Елис Джейкъб, председател на журито.

Клара се бе свила между Бен и Питър. Речта на Елис й се стори безкрайна, жената говори ли, говори за добродетелите на Джейн и я изкара направо светица. Но миг преди Клара да се изнерви до краен предел, тя най-сетне обяви: