Убийството на художника

Ето, за пореден път чуваше този факт. Смъртта на Тимър само месец преди тази на Джейн.

- И все пак Йоланд Фонтен явно счита, че госпожица Нийл е завещала всичко на нея.

- Възможно е. При някои хора кръвта вода не става.

- Прояви изключителна настойчивост да влезе в къщата на госпожица Нийл преди нас. Това говори ли ви нещо?

Оливие се замисли за момент.

- Не мога да преценя. А и не мисля, че друг би могъл да ви отговори на този въпрос, тъй като никой никога не е влизал в дома на Джейн.

- Моля? - Гамаш помисли, че не е разбрал.

- Може дави прозвучи смешно, но толкова съм привикнал с този факт, че дори за миг не ми хрумна да го спомена. Да. Това беше единствената особеност при Джейн. Посрещаше ни във всекидневната и кухнята си. Нито веднъж не ни позволи да разгледаме другите стаи.

- Но може би Клара...

- Дори и Клара. Дори и Тимър. Абсолютно никой.

Гамаш си отбеляза мислено да провери дали е така веднага след обяда.

Пристигнаха в Трите бора малко преди уречения час. Гамаш се настани на пейката на площада и отново загледа как върви животът в селцето. Бен му прави компания няколко минути, след което повлече Дейзи към дома си. Преди да тръгне към бистрото, Гамаш обмисли всичко, което бе чул до този момент, както и кой би имал желание да убие такава мила жена.

Бовоар беше оборудвал един голям плот с хартия и маркери. Гамаш зае стола до неговия в задната стая на бистрото, която им бе предоставил за работни срещи Оливие, и се загледа през стъклата на двойната врата. Пред погледа му се откриваха маси с прибрани чадъри, а зад тях - реката. Бела Бела-. Наистина беше красива.

Помещението се изпълни с гладни и измръзнали полицаи. Гамаш забеляза, че агент Никол си е избрала място настрани, и се зачуди каква е причината за уединението й. Пръв докладва Бовоар, докато още ръфаше сандвича си.

- Претърсихме цялото място и открихме... - Отвори бележника си, размаза горчица върху страницата и продължи: - ... три стари бирени бутилки.

Гамаш вдигна вежди.

- Само това?

- И към петнайсет милиона окапали листа.

- Ето това е раната. - Бовоар нарисува кръг с червен маркер. Полицаите го наблюдаваха без особен интерес. Начерта четири, излизащи от кръга линии, които наподобяваха основните географски посоки на компас. Сега няколко от полицаите оставиха сандвичите си на масата. Ставаше интересно. Нарисуваното изглеждаше като груба карта на Трите бора. Втренчен в зловещото изображение, Гамаш се зачуди дали убиецът не го е направил нарочно. - Възможно ли е стрела да причини такава рана? - попита Бовоар.

Явно никой не знаеше отговора.

Гамаш се замисли. Ако една стрела бе способна да нанесе такава рана, къде се бе дянала тогава? Би трябвало да е в тялото. В съзнанието му изплува образът на Notre Dame de Bon Secours - църквата, която посещаваха с Рен-Мари от време на време. Стените бяха изрисувани нагъсто с ликове на светци в мигове на страдание или екстаз. Един от тези образи се появи пред очите му. Рухналият в гърчове Свети Себастиян с надупчено от стрели тяло. Всяка от тях стърчеше от мъченика като обвинителен пръст. От тялото на Джейн Нийл трябваше да стърчи стрела, сочеща към онзи, който я бе изстрелял. Изходна рана не трябваше да има. И все пак имаше. Поредната загадка.

- Да оставим това засега и да продължаваме нататък. Следващият доклад.

Обядът продължи, насядалите наоколо полицаи слушаха и размишляваха на глас в атмосфера, която насърчаваше съвместната работа. Арман Гамаш бе силен привърженик на отборната работа в екипа си, а не на конкуренцията. Съзнаваше, че хора като него се броят на пръсти в ръководството на Surete. Вярваше, че добрият лидер трябва да е добър последовател. И призоваваше членовете на екипа си да се отнасят с взаимно уважение един към друг, да се изслушват и подкрепят. Не навсякъде срещаше разбиране. Полицията бе среда, където всички се бореха със зъби и нокти, където успехът означаваше повишение. Беше безсмислено да разкриеш убийство втори. Гамаш знаеше, че в Surete не възнаграждават онези, които го заслужават, затова поощряваше отборните играчи. Самият той разкриваше почти сто процента от престъпленията, които разследваше, и все пак бе заседнал на поста, който заемаше от дванайсет години. Нещо, което не го вълнуваше особено, защото беше щастлив човек.

Хапна от печеното пиле и хлебчето със зеленчуци, храната в бистрото беше превъзходна. Някои от полицаите си бяха поръчали бира, но Гамаш предпочиташе джинджифилово пиво. Купчината сандвичи бързо се стопи.

- Съдебният лекар откри нещо странно - докладва Изабел Лакост. - В раната са открити две късчета от перо.

- Стрелите нямаха ли прикрепени пера в края си? - попита Гамаш. Пред очите му отново изникна свети Себастиян. Всички стрели, с които бе набучено тялото му, имаха накрайници от пера.

- Навремето е било така - обади се бързо Никол, доволна да покаже начетеността си. -Сега ги правят от пластмаса.

Гамаш кимна:

- Не ми беше известно. Нещо друго?