Убийството на художника

Гамаш огледа седналата жена. Лакирани нокти, руса коса, подредена в прецизна прическа, лице, гримирано като за бал, само че в обедно време. Прецени, че трябва да е около трийсетте, но тежкият грим я състаряваше с двайсет години. Явно не водеше природосъобразен начин на живот.

- Открили са я в гората. Убита.

- Насилствена смърт ли? - прошепна.

- Още не знаем. Доколкото ми е известно, вие сте най-близката й роднина. Така ли е?

- Да. Майка ми беше по-малката й сестра. Почина от рак на гърдата преди четири години. Бяха много близки. Ето така. - Йоланд се опита да сплете пръсти, но маникюрът й пречеше и това окарикатури жеста. Отказа се от опита да илюстрира твърдението си и изгледа многозначително Гамаш. - Кога мога да вляза в къщата? - попита.

- Извинете, не ви разбрах.

- В Трите бора. Леля Джейн открай време твърдеше, че къщата й ще бъде моя след смъртта й.

Гамаш бе виждал твърде много мъка в живота си и знаеше, че хората се държат по най-различен начин в такива случаи. Първото нещо, което бе сторила собствената му майка, след като се събудила до мъртвия си съпруг, с когото я свързваха петдесет години брак, бе да се обади на фризьорката и да отмени часа си при нея. Беше наясно, че не трябва да съди за хората от начина, по който реагират при подобни лоши новини. И въпреки това въпросът й му се стори странен.

- Не знам. Ние самите още не сме влизали.

Йоланд видимо се развълнува.

- Ами аз имам ключ. Мога ли да вляза преди вас, просто за да подредя?

За момент Гамаш се зачуди дали това е стандартната реакция на агент по недвижими имоти.

-Не.

Лицето на жената застина и почервеня като лака на ноктите й. Явно не беше свикнала дай отказват и не можеше да владее гнева си.

- Ще се обадя на адвоката си. Къщата е моя и няма да ви позволя да влезете. Ясно ли ви е?

- Като стана дума за адвокати, случайно да знаете чии услуги е ползвала леля ви?

- Стикли. Норман Стикли. - Гтасът й проряза въздуха като бръснач. - Ние също го използваме от време на време при сключването на сделки за покупко-продажба на къщи в Уилямсбърг.

- Бихте ли ми дали координатите му?

Докато тя пишеше, Гамаш се огледа и забеляза, че една-две от офертите на таблото за продан са на имения - красиви и обширни стари домове, но по-голямата част бяха скромни.

Йоланд разполагаше с много апартаменти и каравани. Все някой трябваше да продава и мобилни домове, помисли си Гамаш. И вероятно продажбата им изискваше далеч по-големи търговски умения, отколкото осъществяването на сделка за някоя стара къща. Ако човек разчиташе само на каравани обаче, сигурно му се налагаше да продава голям брой от тях, за да свързва двата края.

- Ето. - Тя бутна листчето по бюрото към него. - Адвокатът ми ще ви се обади.

Гамаш завари Оливие в колата.

- Да не закъснях? - Той погледна часовника си. Беше 13,10 часът.

- Не, даже малко подранихте. Тъкмо купих няколко връзки лук за днешната вечеря. - Гамаш усети острия и приятен аромат в колата. - А и да ви кажа честно, реших, че разговорът ви с Йоланд няма да отнеме много време. - Оливие придружи думите си с усмивка, докато изкарваше колата на улица „Пренсипал“. - Как мина?

- Не съвсем както очаквах - призна Гамаш.

Оливие се изсмя:

- Нашата Йоланд е нещо уникално. Да не изпадна в истеричен плач?

- Всъщност не.

- А, това вече е изненада. Мислех, че при дадените обстоятелства и допълнителното присъствие на полицейски служител ще демонстрира върховните си актьорски умения, като влезе в ролята на единствен оцелял. Йоланд е триумф на формата над съдържанието. Дори не съм сигурен дали е наясно със съдържанието, толкова е заета с граденето на имиджа си.

- Какъв имидж?

- На успяла жена. Тя има нужда да гледат на нея като на щастлива и успешна съпруга и майка.

- Не изпитваме ли всички такава необходимост?

Тук Оливие вдигна вежди и го изгледа многозначително. Гамаш мигом проумя какво е казал. Отвърна му със същия жест и поглед, при което Оливие отново се разсмя.

- Исках да кажа, че всички имаме своята фасада за пред обществото - усмихна се Гамаш.

Оливие кимна. Така си беше. Особено в гейската общност, където хомосексуалистът трябваше да е забавен, умен, ироничен и най-вече привлекателен. Нещо, което изискваше неимоверни усилия през цялото време. То бе и една от причините да избяга в провинцията. Предчувстваше, че в Трите бора няма да му се налага да носи тази маска през цялото време.

Но не бе отчел, че този комфорт също си има цена.

- Прав сте. Но си мисля, че случаят с Йоланд е още по-тежък. Тя е като холивудски декор. Една голяма фалшива фасада, зад която е празно и грозно. Абсолютна пустота.

- А какви бяха взаимоотношенията й с госпожица Нийл?

- Ами, явно са били доста близки в детските години на Йоланд, но след това е настъпил някакъв разрив. Нямам представа какво точно е станало. Тази жена винаги докарва околните до бяс, но изглежда, въпросната разправия е надхвърлила всякакви граници. Джейн дори отказала да се вижда повече с Йоланд.

- Наистина ли? Защо?

- Нямам представа. Клара може да знае нещо по въпроса. Тимър Хадли сигурно също би могла дави каже доста, но вече не е сред живите.