Убийството на художника

Беше се намръзнал на площада и представата за едно горещо cafe au lait пред тази камина с весели пламъци бе повече от изкусителна. И може би една-две сладки. Имаше нещо необичайно в това красиво бистро и докато чакаше мистър Брюл и кафето, се замисли какво ли е то. Нещо дребно, което не му се струваше много на място.

- Простете за безпокойството - разнесе се нечий гърлен глас над него.

Инспекторът вдигна поглед и видя възрастна жена с късо подстригана бяла коса, стиснала чепат бастун. Гамаш се изправи и след миг забеляза, че е по-висока, отколкото предполагаше. Дори приведена над бастуна, жената бе почти с неговия ръст. И като че ли не беше толкова немощна, колкото изглеждаше.

Арман Гамаш се поклони леко и посочи към другия стол до масичката си. Жената се поколеба, но все пак седна.

- Казвам се Рут Зардо. - Каза го на висок глас и бавно, сякаш обясняваше нещо на непослушно дете. - Вярно ли е? Джейн наистина ли е мъртва?

- Да, госпожо Зардо. Съжалявам много.

В бистрото се разнесе внезапен трясък - толкова силен, че накара Гамаш да подскочи. Забеляза обаче, че никой от присъстващите дори не помръдна. След миг проумя, че трясъкът е дошъл от Рут Зардо. Тя бе ударила бастуна си в пода, както пещерен човек би треснал боздугана си в земята. Не бе виждал подобно нещо досега. Вярно, имаше хора с бастуни, които чукаха по пода с тях - особено дразнещ начин за привличане на внимание, който обаче вършеше работа. Но Рут Зардо беше хванала бастуна си откъм правата му страна и бе замахнала над главата си, преди да удари извитата му дръжка в пода.

- Какво правите тук, докато тя лежи мъртва в гората? Що за полицай сте? Кой е убил Джейн?

Бистрото за миг замлъкна, но след малко шумът от разговорите бавно се възобнови. Арман Гамаш заби властния си поглед в жената и бавно се наведе над масата, за да се увери, че никой друг няма да го чуе. Рут, изглежда, наистина очакваше да чуе името на убиеца на приятелката си, защото с готовност се приведе към инспектора.

- Госпожо Зардо, работата ми е да открия убиеца на вашата приятелка. И ще го направя. Но по начин, който смятам за най-подходящ. Няма да позволя да бъда сплашван, нито да се отнасяте към мен с неуважение. Това е мое разследване. Ако имате нещо да ми кажете или да запитате, моля, направете го. Но никога повече не размахвайте този бастун в мое присъствие. И никога не ми говорете по този начин.

- Как посмях! Този полицай тук явно се убива от работа. - Гласът на Рут Зардо се извиси, а тя самата се надигна от стола си. - В никакъв случай не бива да пречим на работата на каймака на Surete.

Гамаш се зачуди дали Рут Зардо наистина мисли, че сарказмът й би довел до нещо градивно. Запита се и защо старата жена се държи по този начин.

- Какво ще поръчате, госпожо Зардо? - попита я младата сервитьорка, сякаш нищо не се бе случило. Или просто се опитваше да разсее напрежението.

- Един скоч, Мари - отговори Рут, след което внезапно се смали и рухна обратно в креслото си. - Толкова съжалявам. Простете ми.

По гласа й Гамаш прецени, че жената пред него има богат опит с извиненията.

- Предполагам, мога да се опитам да оправдая поведението си с вестта за смъртта на Джейн, но истината е, че аз съм си такава. Не умея да подбирам битките, в които влизам. Странно, но самият живот ми се струва като някаква битка. Целият.

- Значи ли това, че ще видя още такива прояви от вас?

- О, така мисля. И няма да сте единственият. Обещавам обаче да не размахвам повече бастуна си, поне не и във ваше присъствие.

Арман Гамаш се облегна на стола си точно в мига, когато донесоха скоча и кафето със сладките. Той ги взе и с цялото достойнство, на което беше способен, се обърна към Рут:

- Желаете ли сладки, госпожо?

Рут си избра най-голямата и веднага захапа червения край на сладкиша.

- Как се е случило? - попита.

- Изглежда като нещастен случай при лов. Можете ли все пак да се сетите за някого, който умишлено би искал да убие приятелката ви?

Рут разказа на Гамаш историята за момчетата и патешкия тор.

След като я изслуша, инспекторът попита:

- Защо мислите, че е възможно тези момчета да са я убили? Съгласен съм, че постъпката им е отвратителна, но тя е изрекла на висок глас имената им, така че убийството й не би прикрило самоличността им. Какво биха спечелили от него?

- Отмъщение може би? - предположи Рут. - На тяхната възраст преживяното унижение би могло да се възприеме като смъртно оскърбление. Това са същите хлапетии, които се опитаха да унижат Оливие и Габри, но ситуацията се преобърна на сто и осемдесет градуса. А такива наглеци като тях не обичат да им го връщат тъпкано.

Гамаш кимна. Не беше изключено. Но отмъщението със сигурност не би било хладнокръвно убийство, освен ако извършителят му не е психопат.

- От колко време се познавате с госпожа Нийл?

- Госпожица. Тя никога не се омъжи - поправи го Рут. - Макар че в един момент беше на косъм да го направи. - Как се казваше мъжът? - Замисли се. - Анди. Анди Селчук. Не. Сел... Сел... Селински. Андреас Селински. Беше преди много години. Петдесет или повече. О, няма значение.