Убийството на художника

Гамаш бе добил обща представа за биографията на Джейн, преди Рут да си тръгне. Научи също така името на един неин роднина. Племенница на име Йоланд Фонтен, агент по недвижими имоти в Сан Реми. Той погледна часовника си - 12,30. Сан Реми бе на четвърт час оттук. Вероятно щеше да стигне навреме. Докато бъркаше в джоба си за портфейла, видя Оливие да излиза и в миг реши, че е по-добре да убие с един куршум два заека.

Тъкмо сваляше шапката и палтото си от закачалката, когато забеляза бяла табелка, висяща на кука. И тогава го осени. Ето кое го бе смущавало през цялото време. Извърна се, докато навличаше горната си дреха, и огледа отново масите, столовете, огледалата и всички други антики в бистрото. Към всеки от предметите имаше закачена табелка. Мястото беше и антикварен магазин. Всичко тук беше за продан. Човек можеше да си изяде кроасана, след което да си купи подноса. Изпита истински прилив на вдъхновение при разрешаването на тази дребна загадка.

Няколко минути по-късно пътуваше с колата на Оливие за Сан Реми. Лесно го убеди да го хвърли до другото селище. Човекът гореше от желание да помага.

- Задава се дъжд - каза Оливие, докато колата подскачаше по чакъления път.

- Според прогнозата се задава застудяване утре - добави Гамаш. И двамата кимнаха мълчаливо. След още няколко километра Гамаш пак проговори: - Каква беше госпожица Нийл?

- Не ми го побира умът как е възможно някой да я убие. Беше изключителен човек. Много внимателна и нежна.

Оливие несъзнателно приравняваше начина на живот на хората с това как умираха. Гамаш винаги се изненадваше от подобни съждения. Човек неизменно очакваше, че ако някой е водил нормален и морален живот, то краят му трябва да е също така достоен; че от насилствена смърт загиват само онези, които са го заслужили с нещо, а убийствата сполетяват само виновните. Колкото и добре да го крият, хората обикновено смятат, че ако някой е бил убит, той си го е заслужил с нещо. Затова и всички се удивляваха толкова при вестта за насилствената смърт на някой добър и морален човек. Сякаш изпитваха тайното подозрение, че може да е станала някаква грешка.

- Никога не съм срещал човек, който да е винаги мил и добър. Нямаше ли някакви недостатъци? Някой, към когото да не се е отнесла по най-добрия начин?

Мъжът мълча дълго време и Гамаш се зачуди дали е забравил за въпроса му. Но все пак чакаше. Арман Гамаш притежаваше голям запас от търпение.

- Двамата с Габри сме тук едва от дванайсет години. Не знам каква е била преди това. Но дави кажа честно, до този момент не съм чул абсолютно нищо лошо за Джейн.

Скоро пристигнаха в Сан Реми - селище, което Гамаш познаваше бегло. В скиорските си дни, когато децата му бяха още малки, бе прекарал известно време в издигащата се над градчето планина.

- Преди да тръгнете, не искате ли да ви разкажа за племенницата й Йоланд?

Гамаш забеляза напрежението в гласа на Оливие. Явно изгаряше от желание да сподели нещо. Но това трябваше да почака.

- Не сега, на връщане.

- Чудесно. - Оливие паркира и посочи към офиса за недвижими имоти в малкия мол.

Докато близкият Уилямсбърг беше сравнително голям, Сан Реми бе старо провинциално

селище. Застроен без предварителен архитектурен план, той бе работническо градче и в някои

отношения изглеждаше далеч по-истински от по-привлекателния на пръв поглед Уилямсбърг - главния административен център на околията.

Уговориха се да се срещнат при паркираната кола в 13,15. Гамаш забеляза, че Оливие не заключи вратите, макар да имаше някакви вещи на задната седалка. Просто се отдалечи спокойно.

Руса жена поздрави с широка усмивка главния инспектор още на прага.

- Приятно ми е, господин Гамаш, аз съм Йоланд Фонтен. - Протегна ръка и стисна неговата, преди още да я е подал.

Инспекторът усети, че жената го преценява с опитно око. Беше позвънил предварително, за да е сигурен, че ще я завари в офиса, и очевидно фигурата или палтото му бяха направили добро впечатление.

- Моля, седнете. От какъв вид недвижими имоти се интересувате? - Жената го настани в кресло с оранжева тапицерия. Щом Гамаш извади служебната си карта и я плъзна по бюрото към нея, усмивката й угасна. - Какво е направило сега това дяволско хлапе? Tabarnacle-. -Безупречният й френски изчезна за миг, заместен от грубия и рязък език на улицата.

- Не, госпожо. Джейн Нийл ваша леля ли е? От Трите бора?

- Да. Защо?

- Съжалявам, но имам лоши новини за вас. Тази сутрин леля ви е намерена мъртва.

- О, не - изрече, сякаш бе открила петно върху някоя стара тениска. - Сърцето?

- Не. Смъртта й не е била естествена.

Йоланд Фонтен се втренчи в него, докато се опитваше да възприеме чутото. Очевидно бе наясно със значението на всяка отделна дума, но събрани заедно, те сякаш губеха всякакъв смисъл за нея.

- Не е била естествена. Какво означава това?