Убийството на художника

- Еленската пътека, да - потвърди Гамаш, докато се отдалечаваше сантиметър по сантиметър от края на платформата и посягаше крадешком към спасителния ствол на дървото. - Елените я отъпкват всяка година. Те са като швейцарските железници. Абсолютно предсказуеми. Н,ели поколения използват една и съща пътека. Затова и ловците са построили чакалото точно тук. - Паниката почти бе напуснала съзнанието му. - За да следят движението на животните по пътеката и да ги отстрелват. Пътеката е направо невидима. Вчера цял екип от специално обучени следователи претърси мястото и никой не я видя. Никой не успя да забележи тази дребна пътека между дърветата. Аз също не можах. Вие обаче трябва да сте знаели за съществуването й.

- Знам за нея, но съвсем ми беше излязла от ума - каза Клара. - Питър ме е водил тук преди доста години. Точно на това чакало. Но вие имате право. Само на местните е известно, че тук можеш да се натъкнеш на елен. Нима убиецът на Джейн е стрелял оттук?

- Не, това чакало не е използвано от години. Ще кажа на Бовоар да дойде да огледа, но съм сигурен в това. Убиецът я е прострелял, докато се е криел зад някое дърво. Намирал се е там или защото е дебнел елени...

- Или защото е дебнел Джейн. Ама и гледката си я бива. - Клара обърна гръб на еленската пътека и се загледа в противоположната посока. - Оттук се вижда къщата на Тимър.

Бавно и предпазливо Гамаш също се обърна, беше изненадан от рязката промяна на темата. Пред взора му се откри покритият с плочи покрив на старата викторианска къща. Със стените си от червен камък и просторните си прозорци тя изглеждаше солидна и красива по свой си начин.

- Отвратително. - Клара потрепери и се обърна към стълбата. - Ужасно място. А в случай че се чудите, разбрах ви добре. - Понечи да се спусне, но спря и изгледа Гамаш със скрито в полумрака лице. - Който и да е убил Джейн, е бил местен. И навярно е съгрешил.

- Когато прибереш тази душа, Господи, това не ще е краят, защото аз пак ще съгреша -изрецитира Гамаш. - Джон Дън- - поясни, усетил леко замайване при мисълта за слизане.

Клара междувременно се бе промушила до половината през отвора в пода.

- Помня го от училище. Да ви призная, тези стихове на Рут Зардо ми звучат тто-ттодходящо: Аз нищо не издавам;/ нека гние и да се разлага в мене скрито; но всъщност съм много приятен човек, нежен,/любящ. Изчезвай от пътя ми, шибаняк такъв! О, извинете...

- Рут Зардо ли казахте? - възкликна зашеметен Гамаш. Клара току-що бе цитирала една от любимите му поеми. Инспекторът коленичи и продължи стиха: - ... тази ругатня просто ми се изплъзна, аз ще/ полагам усилия по-големи, само гледай. Не ме карай/ да призная, не можеш.

Просто ще избягам далече,/ където не ще ме намериш, нито нараниш или принудиш да говоря. - След това я попита: - Искате да кажете, че Рут Зардо е автор на тези стихове? Чакайте малко... - Гамаш се върна мислено в офиса на нотариуса, когото бяха посетили по-рано през деня; към онова безпокойство, което бе изпитал, когато научи имената на изпълнителите на завещанието. Рут Зардо, по баща Кемп. Нима Рут Зардо бе поетесата Рут Кемп, спечелила наградата на генерал-губернатора? Талантливата авторка, дефинирала великата канадска амбивалентност на нежност и гняв? Огласила неогласяемото? Рут Зардо. -А защо тъкмо тази поема изплува в съзнанието ви?

- Защото, доколкото ми е известно, в Трите бора живеят добри хора. Но тази еленска пътека навежда на мисълта, че някой от нас е прогнил отвътре. Който и да е убил Джейн, е бил наясно, че ще търсят конкретна личност. Затова е искал да нагласи работата така, че да изглежда като нещастен случай при лов. Все едно е дебнел някой елен да се покаже на пътеката и неволно е прострелял Джейн. Проблемът при стрелбата с лък обаче е, че трябва да се намирате много близо до целта. Достатъчно близо, за да видите в какво се целите.

Гамаш кимна. Значи все пак бе проумяла всичко. По някаква ирония на съдбата и двамата бяха прогледнали в някакво подобие на сандък - чакало.-

След завръщането им в бистрото Гамаш си поръча горещ сайдер и отиде да се измие. Пусна силна струя гореща вода върху измръзналите си ръце и изчопли късчета кора от драскотините си. После се присъедини към Клара и седна в едно от креслата до камината. Госпожа Мороу отпиваше от бирата си и прелистваше „Голяма момчешка книга за лова“. Остави я на масата и я плъзна към него.

- Вие сте много мъдър човек. Аз съвсем бях забравила за чакалото, ловните пътеки и прочее.