Убийството на художника

- Трябва да тръгвам. Ще имаме гости за вечеря. - Двамата станаха и госпожа Мороу се усмихна. - Благодаря ви, че открихте чакалото.

Гамаш се поклони леко и проследи с поглед как жената се провира между масите. Кимаше и махаше на разни хора, докато стигна до масата на Питър и Беи и целуна съпруга си по челото. Двамата мъже се изправиха едновременно, като един, и излязоха от бистрото заедно с Клара, сякаш бяха семейство.

Гамаш вдигна „Голяма момчешка книга за лова“ от масата и отгърна предната корица. От вътрешната й страна с големи, тумбести и малко детински букви бе изписано: „Б. Маланфан“.

В пансиона Гамаш завари Оливие и Габри да се приготвят за вечеря у семейство Мороу, за която всеки трябваше да си носи храна.

- Във фурната има овчарски пай⁷, ако сте гладен - подхвърли Габри на излизане.

Инспекторът се качи на втория етаж и почука на вратата на агент Никоя. Предложи й да се срещнат долу след двайсет минути, за да продължат сутрешния си разговор. Никоя се съгласи, а Гамаш поясни, че тази вечер ще вечерят в пансиона, така че не е нужно да се гласи. Младата жена кимна, благодари му и затвори вратата, след което се върна към заниманието си от последния половин час. И по-точно - продължи да си блъска главата над въпроса какво да облече. Кой от всички костюми, взети назаем от сестра й Анджелина, бе най-подходящ за случая? Кой от тях щеше да внуши на околните, че Ивет е интелигентна и силна, че един ден ще бъде главен инспектор и е най-добре да не застават на пътя й? Кой казваше: „Харесвайте ме“? Кой беше правилният избор?

Гамаш се добра до стаята си и щом отвори вратата, изпита силното желание да се хвърли върху покритото с чисти бели завивки месингово легло. Искаше само да потъне в него, да затвори очи и да се унесе бързо в дълбок сън. Помещението бе обзаведено простичко -скромни бели стени и вишневочервен дървен шкаф с чекмеджета. Едната стена мамеше погледа със стар маслен портрет; избелял персийски килим покриваше дървения под. Стаята бе уютна и спокойна. Поколеба се за миг, но с решителна крачка се отправи към банята. Душът го освежи. Облече домашни дрехи и се обади на Рен-Мари, след което събра записките си и слезе във всекидневната. Всичко това вмести в двайсет минути.

Ивет Никоя се появи половин час по-късно. Решила бе да сложи костюм, който излъчва власт. При влизането й Гамаш не вдигна поглед от записките си.

- Имаме проблем. - Инспекторът остави бележника си и изгледа Никоя, която седеше срещу него с кръстосани крака и ръце. Беше самата отдаденост. - Всъщност вие имате проблем. Който обаче е и мой, тъй като засяга разследването ни.

- Наистина ли, сър? И какъв е той?

-Добре разсъждавате, агент Никоя.

- Нима това е проблем?

- Всъщност е основният ви проблем. Вие сте самодоволна и арогантна. - Тихите му думи сякаш я халосаха по главата. Никой досега не си бе позволявал да й говори така. - Започнах с факта, че разсъждавате добре. На съвещанието днес следобед демонстрирахте отлични дедуктивни умения. - Никоя се изпъна в стола си. По-спокойна, но нащрек. - Но това не е достатъчно - продължи Гамаш. - Трябва да използвате ума си. А не го правите. Гледате, но не виждате. Слушате, но не чувате.

Никоя бе почти сигурна, че е виждала тези думи върху чаша за кафе в отдел „Пътна полиция“. Бедният Гамаш се водеше от банални философийки, които ставаха само за украса на евтини чаши.

- Гледам и слушам достатъчно добре, за да реша случая.

- Възможно е. Ще видим. Както вече казах, свършихте добра работа и умеете да разсъждавате добре. Нещо обаче липсва. Сигурен съм, че го усещате. Никога ли не се чувствате объркана, сякаш хората говорят на чужд език, сякаш става нещо, което е ясно на всеки друг, но не и на вас?

Никоя много се надяваше, че шокът не се е изписал на лицето й. Откъде беше разбрал?

- Единственото, което не разбирам, сър, е как може да ме укорявате за разрешаването на конкретен случай.

- Липсва ви дисциплина. - Гамаш упорито се опитваше да отвори очите й. - Какво ви казах например, преди да влезем в къщата на Крофт?

- Не помня. - Дълбоко в съзнанието й проблесна бегъл спомен. Май наистина беше загазила.

- Казах ви да не говорите, само да слушате. И въпреки това заговорихте госпожа Крофт при

влизането й в кухнята.

- Ами, все някой трябваше да покаже любезност към нея. По-рано ме бяхте обвинили, че съм груба, а това не е вярно.

„О, боже, само да не се разплача сега“ - помисли си Ивет, но очите й вече се наливаха със сълзи. Сви в юмруци ръцете в скута си.

- Аз съм мила.

- Затова ли било всичко? В момента разследваме убийство. Длъжна сте да изпълнявате разпорежданият а ми. Не може да има едни правила за вас и други за всички останали. Разбирате ли? Кажа ли ви да пазите тишина и да си водите бележки, вие изпълнявате. -Последните думи изрече бавно, отчетливо и хладно. Гамаш се зачуди дали Никол изобщо си дава сметка що за манипулативно същество е. Много се съмняваше.

- Тази сутрин ви дадох три от четирите изречения, които водят към пътя на мъдростта.