Убийството на художника

- Казахте ми всичките четири изречения. - Никол започваше да се пита дали шефът й е наред с главата.

Гамаш я гледаше втренчено - без гняв, но и без следа от топлина.

- Повторете ги, ако обичате.

- Съжалявам; не знам; нуждая се от помощ; забравил съм.

- „Не помня“ ли? Това пък откъде ви хрумна?

- Ами, вие ми го казахте тази сутрин.

- Наистина ли мислите, че „не помня“ може да е житейски урок? Просто бях забравил последното изречение. Да, така е, казах „не помня“. Но помислете за контекста, в който го изрекох. Ето ви идеален пример за това, че не използвате ума си в пълна степен. Не мислите. Не е достатъчно само да чувате думите.

„Ох, пак се почва - помисли си Ивет. - Дрън, дрън, дрън... трябва да се вслушвате.“

- Трябва да се вслушвате. Думите винаги имат контекст, сами по себе си са нищо. Когато госпожа Крофт отрече в мазето да има нещо, вие обърнахте ли внимание на начина, по който го изрече, на интонацията й? Отчетохте ли какво предшестваше тези думи, какво казваха езикът на тялото й, движенията на ръцете, погледът? Припомнихте ли си предишни разследвания, при които заподозрените са заявили същото?

- Това е първото ми разследване - заяви Никол победоносно.

- И защо, мислите, ви казах само да слушате и да си водите бележки? Защото нямате опит. Можете ли сега да отгатнете кое е последното изречение?

Никол бе потънала в мисли.

- Не бях прав. - Гамаш подозираше, че говори на вятъра, но бе длъжен да опита. Самият той бе чул нещата, които предаваше на Никол сега, като двайсет и пет годишен новобранец в отдел „Убийства“. Инспектор Комо го накара да седне един ден и му изнесе накуп всички тези уроци в лекция, която никога не се повтори. Огромен подарък, който Гамаш продължаваше да използва и днес. Преди дори лекцията на Комо да е приключила, проумя, че е получил дар, който трябва да предава нататък. И след като го повишиха в инспектор, така и направи - започна да учи следващото поколение. Наясно беше, че може само да изнесе необходимите уроци на младите си колеги. Какво щяха да правят те с тях, си беше тяхна грижа. Оставаше да каже на Никол едно последно нещо. - Тази сутрин ви зададох въпрос за начините, по които се учите. Е, какъв е отговорът ви?

- Не знам.

В паметта му изплуваха стихове от знаменитата поема на Рут Зардо: Просто ще избягам далече,/ където не ще ме намериш, нито нараниш или принудиш да говоря.

- Какво? - попита Никоя. Не беше честно! Даваше всичко от себе си. Следваше го навсякъде, дори се съгласи да остане в това затънтено село заради разследването. И даже реши онзи дяволски проблем. А получи ли някакво признание в замяна? Не. Може би Гамаш вече не го биваше толкова и когато тя разреши случая вместо него, го е накарала да осъзнае колко е жалък отстрани.

„Точно това е - помисли си, зърнала спасителен пояс. - Гамаш изпитва професионална ревност. Нямам вина за това.“ Успя да издрала от бурното море и да се добере до суша. В последния момент нечии ръце се бяха вкопчили в глезените й в опит да я повлекат обратно, но тя бе успяла да се добере до своя спасителен остров.

- Хората се учат от грешките си, агент Никоя.

»Да, да.“

¹ Книгите на Мирна. Нови и употребявани (фр.). - б. р.

² Грешката се дължи на близкото произношение на английските думи beans (боб) и beings (същества); human beings - човешки същества. - б. пр.

³ Популярен цитат от Шекспировата трагедия „Юлий Цезар“; превод от англ. Валери Петров, 1973 г. - б. р.

⁴ Джон Дън (1572-1631) е английски поет и англикански проповедник. - б. р.

⁵ Думата за чакало на английски - blind, означава също и „сляп“. - б. р.

⁶ „И неприятели на човека ще бъдат домашните му“. - б. р.

⁷ Пай с месо и картофено пюре. - б. р.

ГЛАВА ОСМА

- О, страхотно! - надникна от антрето Рут. - Първи пристигат селяните¹.

- Bonjour, mes amours-! - извика Габри и влезе в къщата с валсова стъпка. - Здрасти и на теб, Рут.

- Изкупихме всичката здравословна храна в магазина. - Оливие се мушна в кухнята и стовари на плота два овчарски пая и две големи хартиени торби с покупки.

- Сбъркала съм, не са селяните, а две дърти чанти - продължи да се шегува с тях Рут.

- Ау, каква мръсна уста имаш! - възмути се престорено Габри.

- Кой го казва? - ухили се Рут. - Какво ми носите?

- Сапун, за да измиеш мръсната си уста!