Убийството на художника

Не разглеждаше тези книги за първи път. Пестеливата двойка обикновено продаваше част от тях на всеки няколко месеца и ги заменяше с други, които намираше в книжарницата на Мирна, сред заглавията втора ръка. Книгите бяха най-различни. Шпионски романи, книги за градинарство, биографии, специализирана литература, но най-вече криминални романи. Библиотеката на семейство Мороу беше истински хаос. Личеше си обаче, че на някакъв етап са се опитали да въведат ред в нея - книгите за художествена реставрация например бяха подредени по азбучен ред, макар сред тях да имаше една с объркано място. Мирна несъзнателно я премести където трябва. Досещаше се кой се е опитал да подреди книгите, но е изоставил идеята в полза на артистичния хаос.

- Ето. - Щом стигнаха края на рафтовете, Мирна огледа купчината книги, която бе събрала.

Откъм кухнята се разнесе обещаващият аромат на вкусна храна. И напомни на Клара за

Питър, обърнал й гръб и застинал в гнева си. Защо не му беше казала за чакалото и еленската пътека още на момента?

- Ще ги изкупя по долар парчето - заяви Мирна.

- Какво ще кажеш да направим замяна? - предложи Клара и подхванаха старата изпитана процедура. Накрая и двете останаха доволни.

Междувременно към тях се бе приближила Рут и се бе зачела в задната корица на една книга на Майкъл Инис-.

- От мен би излязъл добър детектив - заяви Рут, но забелязала изумения поглед на събеседничките си, поясни: - За разлика от Клара, аз виждам хората такива, каквито са. Виждам мрака у тях, гнева, дребнавостта.

- Които ти предизвикваш, Рут - вметна Клара.

- Вярно е. - Рут се изсмя гръмко, след което изненадващо взе Клара в обятията си и я притисна с необичайна сила. - Неприятна съм и антипатична...

- Вярно ли, не бях забелязала - подхвърли Мирна.

- Не може да се отрече. Това са най-добрите ми качества. Останалото е само фасада. В действителност истинската загадка е защо не са повече хората, които извършват убийства. Да си човек, трябва да е ужасно. В Societe des Alcools чух, че онзи некадърник Гамаш е претърсил къщата на Крофт. Каква нелепост.

Върнаха се обратно в кухнята, където вече бе сервирана обилна вечеря в димящи тенджери, от които всеки можеше да си взема на корем. Беи наля на Клара чаша червено вино и седна до нея.

- За какво си говорихте?

- Не съм съвсем сигурна. - Клара му се усмихна. - Рут каза, че Гамаш бил претърсил къщата на Крофт. Вярно ли е?

- Той не ти ли го сподели днес следобед? - изсумтя от другия край на масата Питър.

- О, да, било голяма работа - обади се Оливие, който се стараеше да не обръща внимание, че Питър изтърсва рязко храна в чинията му с лъжицата за сервиране. - Преобърнал цялата къща с главата надолу и явно е открил нещо.

- Но няма да арестуват Матю, нали? - запита Клара и вилицата й застина във въздуха.

- Възможно ли е Матю да е убил Джейн? - подхвърли Беи, докато предаваше нататък тенджерата с печено месо и чили сос. Отправил бе въпроса към цялата група, но някак инстинктивно се бе обърнал към най-добрия си приятел.

- Не вярвам - отговори Оливие, след като Питър не каза нищо.

- Че защо не? - Беи отново се обърна към Питър. - Стават и нещастни случаи.

- Вярно - съгласи се Питър. - Но си мисля, че ако случаят беше такъв, Матю би си признал.

- Само че не става въпрос за обикновена грешка. Според мен всеки би побягнал като дявол от тамян след такова нещо.

- Нима? - обади се Мирна.

- Да - потвърди Беи. - Не съм сигурен как бих реагирал, ако случайно хвърля камък по нечия глава и убия човек, без никой да ме види. Не мога да твърдя със сигурност, че после ще отида да се предам. Не ме разбирайте погрешно, наистина се надявам, че ще повикам помощ и ще си понеса последствията. Но мога ли да съм сигурен, че ще го сторя сега, в този момент? Не. Не и докато не се случи.

- Мисля, че би си признал - изрече тихо Питър.

Беи усети буца в гърлото си. Комплиментите винаги го разчувстваха и смущаваха.

- Това ме връща към разговора ни от петък вечер. Към онова, което Клара каза - поясни Мирна, - че съзнанието и страхливостта са едно и също.

- Всъщност цитирах Оскар Уайлд, който е бил далеч по-циничен от мен. Мисля, че теорията му я вярна за някои хора, но не и за повечето, слава богу. Според мен мнозина се водят от доста добър морален компас. - Клара чу, че Рут шумно изсумтя от лявата й страна. -Понякога на човек му е нужно време да се съвземе, особено след силен шок. Виждам логиката в разсъжденията на Гамаш. Матю е много добър с ловния лък. И знае отлично, че елените се навъртат в онзи район. Притежава както умението, така и знанието.

- Но защо не иска да си признае? - възкликна Мирна. - Съгласна съм с Бен, разбира се. Съвсем разбираемо е Матю да е побягнал в първия момент, но не би ли отишъл да се предаде, след като се опомни? Аз поне не бих могла да живея с такава тайна.

- Просто трябва да се научиш да пазиш по-добре тайните си - вметна Габри.

- Според мен е бил чужд човек, не местен - заяви Бен. - Сега в гората гъмжи от пришълци. Всички тия ловци от Торонто, Бостън и Монреал гърмят навред като побъркани.