Убийството на художника

- Тимър Хадли бе отвратителна жена. Само вижте бедния Беи. - Клара рязко кимна към приятеля си и Гамаш се обърна точно навреме, за да улови втренчения в тях поглед на Беи Хадли. - Тя го осакати така. Беше егоистична и манипулативна жена. Дори Питър изпитваше ужас от нея. Някога е прекарвал училищните ваканции у Беи, за да му прави компания и да опита да го защити от онази жена в онова чудовищно подобие на къща. Нищо чудно, че го обичам толкова. - За миг Гамаш не бе сигурен кого имаше предвид Клара, Питър или Беи. -Питър е най-чудесният мъж на света и щом дори той ненавиждаше Тимър и се страхуваше от нея, значи е имало много сериозна причина.

- Как са се запознали двамата?

- В „Абът“, частното мъжко училище до Ленъксвил. Изпратили са Беи там на седемгодишна възраст. Питър също е бил на седем. Двамата са били най-малките хлапета там.

- Какво толкова страшно е сторила Тимър? - Гамаш се опита да си представи двете изплашени до смърт момчета.

- Най-малкото е откъснала едно наплашено малко момче от къщата му и го е захвърлила в училищен пансион. Бедният Беи е бил напълно неподготвен за живота там. Живели ли сте някога в училищен пансион, инспекторе?

- Не. Никога.

- Имате късмет. На такива места властва дарвинизмът в най-чистата му форма. Приспособяваш се или умираш. Там човек се научава на уменията, които му позволяват да оцелее, като лъжа, измама, грубост. А ако е неспособен на това, просто се крие в миша дупка. Но в крайна сметка дори това не го спасява.

Питър бе обрисувал повече от ярко живота в „Абът“. Дори сега Клара си представяше ясно как бравата бавно, бавно се завърта. Как вечно отключената врата към спалнята на момчетата бавно, бавно се отваря. Как ученици от по-горните класове се промъкват на пръсти в стаята с идеи за всевъзможни гаври. Питър в крайна сметка бе проумял, че чудовищата не се крият под детските легла. Всеки път, щом Клара се сетеше за двете малки беззащитни момчета, сърцето й се късаше. Вдигна поглед към масата им и видя двама възрастни мъже, привели толкова близо една до друга побелелите си глави, че почти се докосваха. Прииска й се да се втурне към тях и да ги защити от всичко лошо.

- Матей 10:36.

Клара се извърна рязко към Гамаш, който я наблюдаваше с такава нескрита нежност, че тя се почувства едновременно беззащитна и защитена. Вратата на спалнята се затвори.

- Не ви разбрах?

- Цитат от Библията. Беше сред любимите на първия ми началник, инспектор Комо. Евангелие на Матей, глава десета, стих трийсет и шести-.

- Никога няма да простя на Тимър Хадли онова, което е сторила на Беи - изрече тихо Клара.

- Но Питър също е бил там - напомни също толкова тихо Гамаш. - Родителите му са го изпратили там.

- Прав сте. Неговата майка също си я биваше. Но той е имал повече съпротивителни сили. И все пак е преживял истински кошмар. Да не говорим за случая със змиите. Един ден Беи и Питър си играели на каубои в мазето, когато се натъкнали на змийско гнездо. Беи твърди, че пълзели навсякъде по пода. Имало и мишки. Тук няма къща без мишки, но не във всяка има змии.

- Има ли още змии там?

- Не знам. - Стъпеше ли в къщата на Тимър, Клара виждаше змии навсякъде: свили се на кълба в тъмни ъгли, проврели се под столовете, провиснали от гредите. Може би всичко бе плод на въображението й. А може би не. Накрая категорично бе отказала да влиза в къщата на Тимър чак до последните няколко седмици от живота й, когато бяха нужни доброволци. Но дори и тогава Клара ходеше там заедно с Питър и стоеше далеч от тоалетната. Знаеше си, че зад казанчето се бе свило кълбо змии. Така и не посмя да стъпи в мазето. Дори не доближи онази врата до кухнята, зад която се долавяше хлъзгането на змиите и вонята на блатото.

Клара мина на скоч, след което и двамата се загледаха през прозореца към викторианските кули, които едва се подаваха иззад дърветата на склона.

- Но нали Тимър и Джейн са били много добри приятелки? - подхвърли Гамаш.

- Прав сте. Но Джейн се разбираше с всеки.

- С изключение на племенницата си Йоланд.

- Което нищо не значи. Йоланд се погажда трудно и със самата себе си.

- Имате ли представа защо Джейн не е позволявала на никого да влиза в другите стаи на дома й освен кухнята?

- Ни най-малка. Но тя ни покани да отпразнуваме включването й в изложбата. Искаше да се съберем във всекидневната й вечерта след изложбата - отвърна Клара.

- Кога се случи това? - попита Гамаш и се приведе напред.

- В петък, по време на вечеря. След като научи, че картината й е одобрена.

- Чакайте малко! - изрече възбудено Гамаш и плъзна лакти по масата. - Казвате, че в петъка, преди да умре, е поканила всички на парти в дома си? За първи път в живота си?

- Да. Ние сме ходили на вечеря и на празненства у тях хиляди пъти, но винаги ни е посрещала в кухнята. Този път искаше да направи събирането във всекидневната. Толкова ли е важно?

- Не знам. Кога е откриването на изложбата?

- След две седмици.

И двамата замълчаха, бяха потънали в размисъл за предстоящото събитие. В този момент Клара обърна внимание на часа.