Убийството на художника

Ивет прегледа бележника си. Или по-точно се престори, че го прави. Направо й беше изхвърчало от ума. Е, не напълно. Сетила се бе за завещанието вчера следобед, но понеже вече бе разрешила случая, реши, че ще е чиста загуба на време да се занимава с него. Освен това нямаше представа как се търси ново завещание, а нямаше никакво намерение да разкрива невежеството си пред своите тъй наречени колеги, които с нищо не й бяха помогнали до този момент.

- Завещанието при Стикли е последното - заяви Никол и изгледа Бовоар право в очите. Той се поколеба за момент, преди да сведе поглед.

Докато слушаха следващите доклади, напрежението в щаба продължи да се покачва, тъй като единственият телефон, който всички жадуваха да чуят, оставаше ням в едрата ръка на Гамаш.

Според данните Джейн Нийл била самоотвержена и уважавана учителка. Грижела се за учениците си, макар че понякога ги късала на изпити. Личните й финанси били в отлично състояние. Била църковен настоятел в храма „Свети Тома“ и активен член на женското дружество към англиканската църква; организирала разпродажби на вещи за благотворителни цели и социални мероприятия. Играела бридж и с удоволствие обработвала градината си. В неделната сутрин съседите й нито чули, нито видели нещо особено.

„На Западния фронт нищо ново“ - помисли си Гамаш, заслушан в описанието на този спокоен живот. Благодарение на по-особеното си мислене инспекторът все още се изненадваше, когато смъртта на такава добра душа останеше незабелязана. Камбаните на църквите не биеха. Мишките и елените не надаваха стон. Земята не трепереше. А би трябвало. Ако той беше господ, със сигурност щеше да го направи. Вместо това в официалния доклад пишеше, че съседите й не са забелязали нищо подозрително.

Докладите приключиха и екипът се върна към телефоните и документите. Арман Гамаш отново закрачи из помещението. Клара Мороу се обади да му каже, че бащата на Матю Крофт е построил дървеното чакало - факт от определен интерес, като се имаха предвид подозренията им.

В десет и петнайсет телефонът му най-сетне иззвъня. Обаждаха се от лабораторията.

¹ Игра на думи. Village People (в превод „селяните“) е диско група от края на 70-те години, особено популярна в гей средите. - б. Р-

² Здравейте, любими мои! (фр.) - б. пр.

³ Джон Инис Стюърт (1906-1994) - шотлавдски писател и критик; криминалните си романи е публикувал под псевдонима Майкъл Инис. - б. р.

⁴ Петчленна момчешка поп бавда, радвала се на голяма популярност сред тийневджърите от средата на 90-те години до началото на новото хилядолетие. - б. р.

⁵ Произведението е For the Time Being: A Christmas Oratorio. - 6. p.

⁶ Благодаря безкрайно, хазяино! (фр.) - б. р.

⁷ Игра на думи. На английски dope означава както „наркотично средство“, така и „глупак“, „неудачник“. - б. р.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Матю Крофт щеше да помни до края на живота си какво изпитваше, когато полицейските коли пристигнаха. Според кухненския часовник часът бе единайсет и три. Очакваше да дойдат доста по-рано. В седем сутринта.

Всяка есен, когато приготвяха зимнина, Марта, майката на Сюзън, им идваше на гости, натъпкала в багажа си всички стари семейни рецепти. Консервирането продължаваше с дни и в това време Марта неизменно питаше: „Кога корнишонът става кисела краставичка?“ Отначало Матю се опитваше да отговори на въпроса й, сякаш тя действително чакаше отговор. Но с течение на годините проумя, че такъв нямаше. В кой точно момент настъпва промяната? Понякога е внезапна. Един от онези изненадващи моменти в живота ни, когато изведнъж проглеждаме. Но често пъти промяната се извършва постепенно като своеобразна еволюция.

Докато чакаше полицията през изминалите четири часа, Матю се чудеше как се е случило. В кой точно момент са поели по грешен курс? Но това също беше въпрос, на който не можеше да даде отговор.

- Добро утро, господин Крофт. - Главният инспектор изглеждаше спокоен и съсредоточен. С него бяха Жан Ги Бовоар, онази млада полицайка и малко по-отзад някакъв мъж, когото Матю не познаваше. На средна възраст, в костюм и вратовръзка, прошарена коса и консервативна прическа. Гамаш проследи погледа на Крофт.

- Това е Клод Гимет. От местните социални служби. Получихме резултатите от изследванията на лъка и стрелите. Може ли да влезем?

Крофт направи крачка назад и гостите влязоха в дома му. Инстинктивно ги отведе в кухнята.