Убийството на художника

- Филип, аз съм Клод Гимет от социалните служби, а това е главен инспектор Гамаш от Surete.

Гамаш очакваше да види едно уплашено момче и беше наясно, че страхът се проявява по много начини. Агресията бе един от често срещаните. Ядосаните хора почти винаги изпитват страх. Може да демонстрират напереност, сълзи, спокойствие, но имат нервни ръце и очи. Неща като тези почти винаги издават страха им. Филип Крофт обаче не изглеждаше уплашен. А по-скоро... изпитваше триумф.

-Е?

- Тук сме заради смъртта на Джейн Нийл.

- Да. Чух вече. Но какво общо има тя с мен?

- Считаме, че вие сте извършителят, Филип.

- О! И защо?

- Кръвта й е открита върху намерения в мазето ви лък заедно с вашите отпечатъци. Както и по някои от дрехите ви.

- Това ли било?

- По велосипеда ви също е открита кръв. Кръвта на госпожица Нийл.

Филип изглеждаше доволен от себе си.

- Не съм го направил.

- Как ще обясните тези факти? - запита Гамаш.

- А вие как ще ги обясните?

Гамаш седна.

- Искате да ви кажа ли? Ще ви обясня какво мисля, че се е случило. Излезли сте рано сутринта в неделния ден. Нещо ви е накарало да вземете стария лък и стрелите ида отидете с велосипеда си на онова място. Знаем, че там обикновено е ловувал дядо ви. Дори е построил чакалото на онзи стар клен, нали така?

Филип не отделяше поглед от него. „Или по-скоро гледа през мен“ - помисли си Гамаш.

- И тогава нещо се е случило. Или ръката ви е трепнала и стрелата е отлетяла погрешка, или преднамерено сте стрелял, като сте сбъркали госпожица Нийл с елен. Но и при двата варианта резултатът е един и същ: катастрофа. Какво стана след това, Филип?

Гамаш и Гюмет се взираха в момчето с очакване. Филип обаче изглеждаше безстрастен, сякаш слушаше разказ за деянията на някой друг. След това вдигна вежди и се усмихна.

- Продължете. Става интересно. Значи бабичката ритва камбаната и аз полудявам от мъка, така ли? Но аз не съм бил там, нали помните?

- Забравих - каза Гамаш. - Нека продължа. Вие сте умно момче. - Филип се намръщи. Очевидно не обичаше комплименти. - Разбрали сте, че е мъртва. Потърсили сте стрелата и сте я намерили, при което сте изцапали ръцете и дрехите си с кръв. След това сте се прибрали у дома и сте скрили лъка и стрелата в мазето. Майка ви обаче е забелязала петната по дрехите и ви е запитала за причината. Вероятно сте скалъпили някакво обяснение. Но тя открива лъка и стрелата в мазето. И когато чува за смъртта на Джейн Нийл, всичко й се изяснява. Изгаря

стрелата, но не и лъка, защото е твърде голям да се събере в печката.

- Виж, човече. Виждам, че си стар, така че ще ти го повторя бавно: Не съм бил там. Не съм го направил. Ясно?

- Тогава кой е бил? - обади се Гюмет.

- Дай да видим, кой може да е! Кой в тази къща е майстор ловец?

- Да не би да твърдите, че баща ви е убил госпожица Нийл? - запита Гюмет.

- Абе, вие двамата да не сте идиоти? Разбира се, че той го е направил.

- В такъв случай какво ще кажете за петната от кръв по велосипеда ви? По дрехите ви? -продължи изумен Гюмет.

- Виж, ще ти кажа какво се случи. Но май е най-добре да си водиш бележки.

Гамаш наблюдаваше спокойно Филип, без да помръдне.

- Баща ми се прибра много разстроен. Ръкавиците му бяха целите в кръв. Отидох да видя дали мога да помогна с нещо. Щом ме видя, ме прегърна и се вкопчи в ръцете ми за опора. Даде ми стрела и лък, изцапани с кръв, и ми каза да ги оставя в мазето. Аз обаче заподозрях нещо.

- Какво? - запита Гюмет.

- Ами, когато баща ми ловува, винаги почиства ловните си принадлежности. Така че това беше много странно. А и отзад, в камионетката, нямаше никакъв елен. Не беше трудно да вдяна, че е убил някого.

Гюмет и Гамаш се спогледаха.

- Почистването на мазето спада към задълженията ми - продължи Филип. - Така че когато ми каза да поставя окървавените вещи долу, започнах да се чудя дали не иска да ме натопи за нещо. Но въпреки това ги внесох в мазето, а след това той започна да ми крещи: „Тъпо момче, махни си шибания велосипед от пътя“. И се наложи да преместя велосипеда, преди да си измия ръцете. Оттам са петната кръв по него.

- Бих искал да видя лявата ви ръка, моля - обади се Гамаш.

- Съветвам ви да не го правите - обърна се Гюмет към Филип. Момчето обаче само сви рамене, запретна широкия ръкав и разкри голямо ожулване. Досущ като на Бовоар.

- Как получихте тази рана? - запита Гамаш.

- Как се нараняват повечето момчета?

- Да не сте паднали някъде? - запита Гюмет.

Филип завъртя очи.

- Тогава? - запита видимо по-мрачен Гюмет. - Баща ви ли го направи?

- Много ясно.

- Не го е направил. Не би могъл. - Матю слушаше мълчаливо, сякаш някой внезапно бе изпил цялата му енергия. Сюзън обаче най-после бе събрала сили и протестираше горещо. Не го бяха разбрали правилно, станала е грешка. - Не е възможно Филип да изрече такива неща.