Убийството на художника

Гамаш си спомни как Крофт докосна дръжката на вратата, а след това я пусна. Предположи, че Филип е вдигал страшни скандали на баща си, задето си е позволявал да отваря вратата на стаята му без разрешение, и Крофт явно си е научил урока.

- Но защо е толкова ядосан? - възкликна заинтригуван Бовоар.

- Защо таи гняв всеки четиринайсетгодишен? - контрира Коен.

- Нормално е човек да се ядоса, но съществува и гняв, който изригва от човека и помита всичко около него. Като киселина. - Бовоар й разказа за нападението с патешкия тор над Оливие и Габри.

- Не съм психолог, но ми изглежда, че момчето се нуждае от помощ.

- Съгласен съм - заяви Гамаш. - Но въпросът на Бовоар наистина е на място. Защо е толкова ядосан Филип? Възможно ли е да е малтретиран?

- Може и да е. Макар че типичната реакция на малтретирано дете е да се държи добре към насилника и да атакува другия родител. По всичко личи обаче, че Филип ненавижда и двамата си родители и с особено настървение се нахвърля върху бащата. Не пасва точно на профила, но съм сигурна, че в много случаи е така. Толкова много пъти съм си имала работа с деца, убили агресивните си родители. Накрая просто превъртат. Макар че невинаги прибягват към убийство.

- А може ли да е бил подложен на насилие от някой друг и да си излива гнева върху околните? - Гамаш си спомни коментара на Клара за Бернар Маланфан. Беше споменала, че е грубиян и всички момчета треперят от него; че Филип вероятно би признал и убийство, за да отърве побоя от Бернар. Сподели мислите си с Коен.

- Може. Едва започваме да добиваме ясна представа колко разрушителни могат да бъдат побоите и побойниците. Възможно е Филип да е бил подложен на насилие. Това със сигурност би го разгневило, би го накарало да се чувства безпомощен и безсилен, би го превърнало в малък терорист у дома. Тъжно и добре познато семейно клише. Онзи, когото тормозят, сам се превръща в насилник и грубиян. Но не можем да бъдем сигурни.

- Така е. Не можем. Но със сигурност знам, че няма доказателство срещу Матю Крофт за смъртта на госпожица Нийл.

- И все пак разполагаме с признанието му...

- Признанието на мъж, който в момента не е на себе си. То не е достатъчно. Трябва да разполагаме с доказателство. Понякога работата ни е да спасяваме хората от самите тях.

- Инспектор Бовоар, а вие какво мислите?

Въпросът постави Бовоар в неудобна ситуация.

- Според мен имаме сериозна причина да повдигнем обвинение срещу Матю Крофт за убийството на Джейн Нийл. - Бовоар внимателно следеше изражението на Гамаш, докато произнасяше тези думи. Шефът му кимна. - Разполагаме със свидетелските показания на Филип - продължи Бовоар, - неговият разказ съвпада напълно с доказателствата. Имаме и силни косвени доказателства. Смъртта е била причинена от умел стрелец, а Филип не е такъв. Баща му, от друга страна, описа перфектно местопрестъплението, дори ни показа в какво положение е намерено тялото на Джейн Нийл. Освен това знае за еленската пътека. Всичко това плюс самопризнанието на Крофт трябва да е достатъчно за повдигане на обвинение.

Прокурор Коен хапна от салатата „Цезар“ в чинията си и заяви:

- Ще се запозная подробно с отчетите ви и ще ви се обадя следобед.

На връщане Бовоар се опита да се извини на Гамаш, задето му е противоречил.

- Хайде, хайде, няма нужда - изсмя се Гамаш и потупа Бовоар по рамото. - Радвам се, че споделихте мислите си с нас. Съжалявам само, че успяхте да защитите тезата си толкова убедително. Прокурор Коен по всяка вероятност ще се съгласи с вас.

Гамаш се оказа прав. В три и половина следобед Коен позвъни от Гранби и му нареди да арестува Крофт по обвинение в убийство, бягство от местопрестъплението, възпрепятстване на разследването и унищожаване на веществени доказателства.

- Господи, тя наистина си е наточила зъбите за него - коментира Бовоар.

Гамаш кимна и помоли заместника си да го остави няколко минути насаме в канцеларията на полицейския началник. Бовоар излезе изненадан. Арман Гамаш позвъни у дома и поговори с Рен-Мари, след което телефонира на шефа си, директор Бребьоф.

- О, стига, Арман, ти ме бъзикаш нещо.

- Не, директоре. Сериозен съм. Няма да арестувам Матю Крофт.

- Виж, не го решаваш ти. Точно на теб няма защо да обяснявам как работи системата. Ние разследваме и събираме доказателства, предаваме ги на прокурорите и те решават на кого да повдигнат обвинение. Оттам нататък вече не е наша работа. Получил си вече инструкциите, просто ги изпълни, по дяволите.

- Матю Крофт не е убиецът на Джейн Нийл. Нямаме нито едно доказателство, което да го уличава. Само обвинението на буйния му син и собственото признание на Крофт.

- Какво повече ти трябва?

- При разследването на оня сериен убиец в Бросар ти да не би да арестува всички, които си признаха?

- Онзи случай беше съвсем различен и това ти е добре известно.

- Напротив, директоре. Онези хора със самопризнанията бяха просто объркани същества, които търсеха начин да удовлетворят някакви мрачни свои нужди, нали?