Убийството на художника

Ноздрите на Крофт се разшириха, устните му се свиха до безцветна ивица. Гамаш знаеше, че ако мъжът пред него наистина беше склонен към насилие, вече да е замахнал към него.

Двамата инспектори излязоха и оставиха Крофт сам в стаята за разпити.

- Какво мислите, Жан Ги? - попита Гамаш, след като се настаниха в канцеларията на шефа на управлението.

- Просто не знам какво да мисля, сър. Дали го е направил Крофт? Разказът на Филип звучи съвсем достоверно. Възможно е.

- Не открихме кръвта на Джейн Нийл в камиона на Крофт, нито в колата на госпожа Крофт. Не намерихме никъде отпечатъци от пръстите му...

- Вярно, но Филип твърди, че баща му е носил ръкавици - вметна Бовоар.

- Не е възможно да стреляш с лък, докато си с ръкавици.

- Може да ги е сложил едва след като е стрелял и е видял какво е направил.

- Значи е проявил достатъчно разум да сложи ръкавиците, но не и да се обади в полицията ида признае стореното. Не. На теория изглежда логично. Но на практика не е.

- Не съм съгласен, сър. Както често казвате, човек никога не знае. Какво става всъщност в дома на семейство Крофт? Да, Матю Крофт създава впечатление за умен и сериозен мъж, но ние непрекъснато се сблъскваме с насилници, които изглеждат по този начин. Налага им се.

Това е техният камуфлаж. Матю Крофт като нищо може да се окаже престъпник. - Да чете лекция на Гамаш за неща, които бе научил от самия него, беше малко глупаво, но Бовоар все пак сметна, че е добре да ги припомни.

- А какво ще кажете за събранието в църквата, по време на което прояви такава отзивчивост? - подхвърли Гамаш.

- Чиста проява на арогантност. Нали сам си призна, че не е и подозирал, че можем да го заловим.

- Съжалявам, Жан Ги. Просто не ми звучи достоверно. Не разполагаме с абсолютно никакво физическо доказателство срещу него. Само обвиненията на един много ядосан тийнейджър.

- Синът му с наранената ръка.

- Да. Раната му е точно като вашата.

- Но той и преди е стрелял с лък. Крофт твърди, че само начинаещите се нараняват по този начин.

- Вярно, но Крофт е спрял да ловува преди две години, така че вероятно оттогава не е вземал Филип със себе си на лов - предположи Гамаш. - Две години са много за едно дете. Вероятно е забравил всичко научено. Повярвайте ми, това момче е стреляло с лък през последните два дни.

Бяха изправени пред сериозен проблем - и двамата го осъзнаваха. Какво да правят с Матю Крофт?

- Обадих се в офиса на прокурора в Гранби - каза Гамаш. - Ще пратят човек. Скоро трябва да пристигне. Ще му прехвърлим тия грижи.

- Ще й прехвърлим грижите. - Бовоар кимна към стъклената врата, зад която една жена на средна възраст чакаше търпеливо с куфарче в ръка. Стана и я въведе в тесния офис.

- Госпожа Бриджит Коен, прокурор - представи я Бовоар.

- Bonjour, госпожо прокурор. Вече е почти един, обядвала ли сте?

- Само една кифла по пътя насам. Но го броя за предястие.

Десет минути по-късно вече си поръчваха обяд в една приятна закусвалня от другата страна на полицейското управление. Бовоар описа накратко ситуацията на госпожа Коен, която бързо схвана основните детайли.

- Значи лицето, срещу което има най-силни доказателства, не иска да си признае, а другото, срещу което няма никакви, упорства, че е виновно. На пръв поглед изглежда като класическа ситуация, при която баща защитава сина си. Макар че, доколкото разбирам, първоначално Матю Крофт е смятал да позволи синът му да бъде обвинен за престъплението.

- Така е.

- Какво го е накарало да промени решението си?

- Мисля, че беше дълбоко наранен и зашеметен от обвиненията на сина си. Убеден съм, че е нямал ни най-малка представа какво му готви момчето. Разбира се, трудно е да разберем истината, но имам усещането, че навремето това е било едно щастливо семейство, ала от известно време насам вече не е. Когато се запознах с Филип, бях поразен от нещастието, което излъчва. Виждал съм го и преди. Ядосаното хлапе, което върти всички у дома на пръста си, защото родителите му се боят от него.

- Да, и аз съм запозната с подобни случаи. Но нямате предвид страх от физическо насилие, нали? - запита Коен.

- Не, по-скоро от емоционално. Според мен Крофт призна, защото не може да понесе отношението на Филип. Признанието му е отчаян, безумен акт, с който се опитва да спечели обратно сина си. Да му докаже, че го обича. Има и още нещо, но как точно да го опиша? -

Пред взора на Гамаш отново изникна лицето на Крофт от другата страна на кухненската маса. - Изглеждаше като самоубийство. Тотално примирение. Според мен Матю Крофт не можа да понесе мъката от обвиненията на сина му и просто се предаде.

Гамаш изгледа събеседниците си и леко се усмихна.

- Всичко това е само предположение, разбира се. Такова ми е впечатлението. Един силен мъж бива прекършен и вдига ръце. Признава се за виновен за престъпление, което не е извършил. Матю Крофт е точно това: силен мъж. Мъж с убеждения. Скоро ще съжалява за това, надявам се. Видяното днес ме кара да считам, че Филип е много ядосан и е обучил добре семейството си да не му се изпречва на пътя.