Убийството на художника

- Така е - призна неохотно Мишел Бребьоф. Ненавиждаше споровете с Арман Гамаш, и то не само защото бяха приятели. Знаеше отлично, че Гамаш е разсъдлив мъж, човек с твърди убеждения. От което не следваше автоматично, че винаги има право, напомни си.

- Признанието на Крофт не струва и пукната пара. Според мен е някаква форма на само наказание. Човекът е много объркан и дълбоко наранен.

- Да, да, горкото бебе.

- Е, добре, не казвам, че постъпката му е доблестна или правилна. Но си е човещина. А и само защото Крофт моли да го накажем, не значи, че трябва да го направим.

- Ама и ти си едно лицемерно копеле. Да ми четеш лекции за морала в полицейската работа. Знам отлично какво се иска от нас. Ти си този, който се опитва да бъде едновременно полицай, съдия и съдебен заседател. Ако Крофт е невинен, ще бъде освободен. Имай доверие на системата, Арман.

- Но той няма и да стигне до съдебен процес, ако продължава с тия умопобъркани признания. А дори накрая да го освободят, и двамата знаем какво става с хората, арестувани за престъпление. Особено за тежко престъпление. Остават дамгосани за цял живот. Без значение дали са виновни, или не. Ще бележим Матю Крофт с рана, която никога няма да зарасне.

- Грешиш. Крофт сам си причинява всичко това.

- Не, той ни предизвиква ние да му го причиним. Само че не сме длъжни да реагираме. Това се опитвам да ти обясня. Полицията трябва да е над тези неща, подобно на правителството. Не е необходимо да реагираме само защото са ни провокирали.

- Какво се опитваш да ми кажеш, господин главен инспектор? Че от тук нататък ще арестуваш само хора, за които си напълно сигурен, че са извършили престъпление? И преди ти се е случвало да арестуваш невинен човек. Спомняш ли си делото „Гане“ отпреди една година? Беше арестувал чичото, а се оказа, че престъплението е извършено от племенника му?

- Да, оказа се, че бъркам. Но аз наистина считах, че чичото го е направил. Беше грешка. А сега е различно. В този случай трябва съзнателно да арестувам човек, за когото съм сигурен, че не е извършил престъплението. Не мога да го направя.

Бребьоф въздъхна. Още от началото на разговора им му беше ясно, че Гамаш няма да отстъпи. Но беше длъжен да опита. Наистина, много досаден човек.

- Знаеш какво възнамерявам да направя, нали?

- Знам. И съм готов за това.

- И като наказание за неподчинението си ще преминеш през щаба на Surete в униформата на сержант Лакроа? - Сержант Мей Лакроа често вардеше с огромното си туловище входа на главното управление като някакъв кривнал от пътя Буда. И сякаш за да засили ужаса на посетителите, тя носеше пола, с няколко размера по-малка от необходимото.

Гамаш се изсмя.

- Предлагам ти сделка, Мишел. Успееш ли да свалиш униформата й, ще я облека.

- Зарежи. Предполагам, че просто ще ми се наложи да те отстраня от работа. - Мишел Бребьоф бе на косъм да го направи навремето, след делото „Арно“. Тогава собствените му шефове бяха наредили да отстрани Гамаш за неподчинение. Въпросното дело едва не сложи край на кариерите и на двама им, а Гамаш все още понасяше последиците от него. По мнението на Бребьоф Гамаш и тогава сбърка. Достатъчно беше само да си държи устата затворена. Все пак шефовете им не предлагаха да пуснат престъпниците на свобода. Всъщност беше точно обратното. Гамаш обаче се опълчи на началството. Дори днес Бребьоф се чудеше дали приятелят му счита делото „Арно“ за приключено.

И за миг не му бе хрумвало, че ще се наложи да каже на Гамаш тези думи:

- От този момент си отстранен за седмица от работа без право на заплата. Ще бъде проведено дисциплинарно изслушване. Не слагай пола за него.

- Благодаря за съвета.

- D’accord. Дай ми Бовоар.

Жан Ги Бовоар не бе от хората, които се смайват лесно, но след разговора си с директора на полицията се почувства тъкмо така. Гамаш знаеше, че за него Бовоар е като син, но по-младият мъж не демонстрираше към него други чувства, освен уважението, което се полага към висшестоящ. Което му беше достатъчно. Сега обаче Гамаш видя каква болка изпитва Бовоар, задето трябва да постъпи по този начин, и се почувства възнаграден. Наградата му бе синовното отношение на Жан Ги.

- Вярно ли е това?

Гамаш кимна.

- Моя ли е вината? Да не би да е, защото спорих с вас пред прокурора? Какъв глупак съм

само! Защо не си държах устата затворена? - Бовоар крачеше из малкия офис като затворен в клетка леопард.

- Нямате вина. Вие свършихте всичко както трябва. Това беше единственото, което можехте да направите. Както и аз. Както и директорът Бребьоф впрочем.

- Мислех, че ви е приятел.

- Такъв е. Вижте, не се тормозете много за случилото се. Още преди да му се обадя, бях наясно как ще постъпи. Преди това се чух с Рен-Мари, за да я подготвя.

Бовоар се почувства уязвен, задето главният инспектор се бе консултирал със съпругата си, но не и с него. Съзнаваше, че е глупаво, но емоциите често бяха такива. Затова се опитваше да ги избягва.

- И когато тя ми каза „направи го“, аз му позвъних с чиста съвест. Не мога да арестувам Матю Крофт.