Убийството на художника

- Питате ме дали мога да гарантирам? Не. Но си спомням, че Джейн го спомена веднъж, когато я попитах как се чувства Соланж. Тогава трябва да е била в първите три месеца от бременността, вече страдаше от сутрешно гадене. Тя току-що роди, така че сега трябва да е в отпуск по майчинство.

- Смятам, че една от вас трябва по най-бързия начин да се свърже с госпожа Френет.

- Аз ще го направя - заяви Клара. Обзе я желание да зареже всичко и да хукне към дома още сега, за да телефонира. Но преди това имаше да свърши още нещо.

Ритуалът бе прост и много стар. Мирна сложи началото му, като се натъпка добре със запеканка и хляб. Обясни на Клара, че било много важно човек „да се заземи“ преди ритуал. Като видя чинията й, Клара си каза, че няма голяма вероятност приятелката й да изхвърчи. Огледа лицата на двайсетината жени, събрани на затревения селски площад, много от тях с неспокоен вид. Стояха в широк полукръг, навлечени с вълнени пуловери, ръкавици и шапки без периферия, вперили поглед в едрата чернокожа жена с яркозелена пелерина. Веселия зелен ДРУИД.

Клара се чувстваше напълно умиротворено и уютно. Застанала сред останалите жени, затвори очи, пое си дълбоко дъх няколко пъти и се замоли да бъде спасена от гнева и страха, надвиснали над нея като погребален креп. Ритуалът трябваше да сложи край на това, да превърне мрака в светлина, да прогони омразата и страха и да призове обратно доверието и топлината.

- Това е празничен ритуал за пречистване - заобяснява Мирна на събралите се. -Хилядолетните му корени се губят в миналото, но клоните му и днес ни достигат и обгръщат всеки, който желае да участва. Ако имате въпроси, питайте. - Мирна млъкна, но никой не се обади. Тогава тя зарови ръка в торбата си и измъкна от нея пръчка. Всъщност беше по-скоро дебел прав клон с обелена кора и издялан остър връх в единия край.

- Това е молитвена пръчка. На някои от вас може да се стори позната. - Мирна зачака и след малко се разнесе слаб смях.

- Май са я оформили зъбите на някой бобър - обади се Хана Пара.

- Точно така - изсмя се Мирна и пусна пръчката да мине през всички в кръга.

Скоро ледът се разтопи. Доскоро неспокойни и леко изплашени при мисълта, че може да участват в някакво чародейство, жените се отпуснаха, проумели, че няма от какво да се боят.

- Намерих я миналата година при езерото до мелницата. Можете да видите къде са я гризали бобрите. - Присъстващите се протегнаха да докоснат пръчката и да видят белезите от зъби; мястото, където бобрите бяха гризали края, докато добие остър връх.

Клара бе отскочила за малко до вкъщи да вземе Люси, която сега дремеше неподвижна до нея. Когато молитвената пръчка се върна при Мирна, тя я подаде на кучето. За първи път, откакто Джейн бе починала, Клара видя Люси да размахва опашка. Веднъж. Животното внимателно пое пръчката със зъби. И я задържа. После отново размаха опашка колебливо.

Гамаш седеше на обичайната пейка на площада. Беше започнал да мисли за нея като за „своята пейка“ от онази сутрин, когато посрещнаха зората заедно. Сега той и пейката се къпеха в лъчите на слънцето, което щедро ги даряваше с температура, няколко градуса по-висока от тази на сянка. И все пак дъхът му излизаше под формата на пара. Наблюдаваше как събраните жени се подреждат в редица - с Мирна начело и Клара най-отзад заедно с Люси - и обикалят площада.

- Крайно време беше за циганско лято - заяви Бен и рухна на пейката до Гамаш, сякаш костите му внезапно бяха омекнали. - Слънцето вече слиза ниско над хоризонта.

- Мхм. - Гамаш се съгласи. - Често ли го правят? - Кимна към процесията от жени на площада.

- Горе-долу два пъти годишно. Аз участвах в последния ритуал, но нещо не го схванах. -Бен поклати глава.

- Може би, ако вземат да се сборят една с друга, ще го разберем - подхвърли шеговито Гамаш, макар че схващаше какво става.

Двамата наблюдаваха в задружно мълчание жените.

- От колко време сте влюбен в нея? - запита тихо Гамаш, без да поглежда към Бен, който изумено се извърна и се втренчи в профила му.

- В кого?

- Клара. От колко време сте влюбен в нея?

Бен изпусна продължителна въздишка, сякаш цял живот я бе сдържал в себе си.

- Тримата учихме заедно в Художествената академия, макар че аз и Питър бяхме две години по-големи. Той мигом се влюби в нея.

- А вие?

- Ha мен ми отне малко повече време. Мисля, че съм по-резервиран от Питър. Не съм така общителен. Но Клара е наистина специална, нали? - Беи я наблюдаваше с усмивка.

Мирна запали връзка от градинския чай на Джейн, който веднага запуши. Докато обикаляха площада, жените спираха при четирите географски посоки: изток, запад, север, юг. При всяко спиране Мирна връчваше пушещия градински чай на следващата жена и сладникавият пушек се стелеше към домовете.

Мирна обясни, че с това опушване се прогонвали лошите духове и се освобождавало място за добрите. Гамаш си пое дълбоко въздух и вдиша ароматната смес от дим и градински чай. И двете древни, и двете успокояващи.