Убийството на художника

Ставният инспектор незабавно се обади на Бовоар в Монреал, след което двамата с Клара отидоха до мястото. От последното му посещение бе изминала почти седмица и Гамаш беше силно впечатлен от настъпилите промени. Най-различни бяха дърветата. Само допреди седмица те бяха обагрени в смели ярки цветове, а сега вече се издигаха мрачно оголени. Повечето им листа бяха станали на шума и покриваха земята, а онези по клоните бяха силно оредели. Ето кое бе станало причина за откриването на стрелата. Когато Гамаш бе стоял на това място преди седмица, не бе имал никакъв шанс да я зърне, скрита сред яркочервените и жълти листа. Но вече не бе така.

Другата промяна беше забитата в земята пръчка с танцуващи около нея панделки. Предположи, че тя има нещо общо с ритуала. Или това, или Бовоар много бързо се беше смахнал без надзора на шефа си. Гамаш се приближи до молитвената пръчка, силно впечатлен от пъстрите й накити. Улови някои от предметите, за да ги разгледа по-отблизо. Сред тях се мяркаше стара фотография на топчеста и късогледа млада жена, застанала до едър красив дървосекач. Двамата се държаха за ръце и се усмихваха. Зад тях една стройна млада жена се взираше право в обектива. На лицето й бе изписана горчивина.

- Е, и? Това е стрела. - Матю Крофт прехвърли поглед от Бовоар към Гамаш. Тримата се намираха в килия на затвора в Уилямсбърг. - Имате вече пет. Какво толкова ви бърка тая?

- Тази стрела - поясни Гамаш - беше открита преди два часа в клоните на едно кленово дърво на височина седем-осем метра. Точно до мястото, където е убита Джейн Нийл. От комплекта на баща ви ли е?

Крофт огледа внимателно дървената пръчка, после върха на наконечника и накрая много внимателно оперението. Щом приключи огледа, му прилоша. Пое си дълбоко дъх и буквално рухна върху нара.

- Да - прошепна с мътен поглед. - От татковите е. Ще се уверите, когато я сравните с останалите в колчана, но мога да ви кажа още сега. Баща ми изработваше сам оперенията за стрелите си, беше му нещо като хоби. Не си падаше много по разнообразието, така че всички излизаха едни и същи. Когато откриеше, че нещо му харесва и върши работа, повече не си блъскаше главата да го променя.

- Много добър навик - обади се Гамаш.

- Хайде. - Бовоар седна на срещуположния нар. - Имате много да ни разказвате.

- Трябва да помисля.

- Няма какво да му мислите - възрази Гамаш. - Синът ви е изстрелял тази стрела, нали?

В главата на Крофт се разрази истинска буря. До такава степен се бе придържал към версията си, че сега просто не можеше да се откаже от нея. Дори пред лицето на доказателствата.

- Ако Филип е изстрелял тази стрела и тя се е забила горе в онова дърво - продължи Гамаш, - това означава, че не е възможно да е убил Джейн Нийл. Не го е направил той. Нито пък вие. Тази стрела доказва, че е бил някой друг. Сега искаме да чуем истината от вас.

И въпреки това Крофт продължаваше да се колебае, изпаднал в паника при мисълта, че му готвят капан.

- Хайде, господин Крофт - заяви твърдо Гамаш.

Матю Крофт кимна. Беше прекалено зашеметен, за да усеща каквото и да е облекчение.

- Добре. Ето какво се случи. Аз и Филип имахме голяма разправия предната вечер. За някаква глупост, дето дори не я помня. На следващата сутрин видях, че е излязъл. Уплаших се да не е избягал, но някъде към седем и петнайсет връхлетя в двора с велосипеда си. Реших да не излизам да го заговарям, а да го изчакам сам да дойде при мен. Оказа се, че съм сбъркал. По-късно разбрах, че направо е отишъл в мазето с лъка и стрелата, после е взел душ и се е преоблякъл. Изобщо не дойде да ме види и цял ден не излезе от стаята си. Което не е нещо необичайно за него. Но тогава пък Сюзън взе да се държи странно.

- Кога чухте за смъртта на госпожица Нийл? - запита Бовоар.

- Вечерта на същия ден, преди седмица. Обади ми се Pop Пара да ми каже, че станал някакъв нещастен случай при лов. И когато отидох на вашето събрание на следващия ден, бях тъжен, но не считах, че е дошъл краят на света. Но Сюзън нещо не я свърташе. Честно казано, в оня момент това много не ме разтревожи. Жените обикновено са по-чувствителни от мъжете и разсъдих, че не е болка за умиране.

- Кога и как разбрахте за Филип?

- Когато се прибрахме у дома. В колата Сюзън през цялото време мълча, но щом се прибрахме, буквално се нахвърли върху мен. Беше бясна, готова едва ли не да се сбие с мен, защото ви бях поканил да огледате лъковете и стрелите ни. И тогава ми обясни всичко. Тя разбрала, защото открила захвърлените за пране дрехи на Филип с петна от кръв по тях. После отишла в мазето и намерила окървавената стрела. Филип й разказал всичко. Помислил, че е убил госпожица Нийл, грабнал окървавената стрела и побягнал с мисълта, че е неговата. Изобщо не я погледнал, нито пък Сюзън. Предполагам, че в онзи момент не са забелязали, че не е като моите. Сюзън изгорила стрелата.

- Какво направихте, след като разбрахте цялата история?

- Изгорих дрехите му в печката, но когато пристигнахте, казах на Сюзън да изгори и лъка, да унищожи всичко.

- Но тя не го е направила.