Убийството на художника

Възпоменателната служба за Джейн Нийл беше кратка и много хубава, точно като за нея. Събрала бе приятелите й, които ставаха един след друг и говореха за нея на френски и английски. Беше простичка служба с повече от ясно послание: смъртта на Джейн е била просто миг от един изпълнен със смисъл и любов живот; Джейн е прекарала с тях точно толкова време, колкото й е било отредено. Нито минута повече или по-малко. Била е наясно, че когато й дойде времето, господ няма да я пита в колко комитета е членувала или колко пари е направила, или какви награди е спечелила. Не. Знаела е, че ще я пита на колко хора е помогнала. И Джейн Нийл щеше да му отговори подобаващо.

В края на службата Рут се изправи и запя със слаб несигурен алт „Какво да правиш с пиян моряк“. Запя тази чудата морска песничка съвсем бавно, като че ли бе погребална песен, а после постепенно забърза мелодията. Габри се включи да й приглася, след малко и Беи, а накрая цялата църква оживя. Всички се пляскаха по бедрата, люшкаха се напред-назад и питаха: „Какво да правиш с един пиян моряк толкова рано сутринта?“

След службата жените от дружеството към англиканската църква гостиха присъстващите с домашна запеканка и с пресен ябълков и тиквен пай на приземния етаж. Тук-там още се чуваше мелодията на морската песничка.

- Но защо тази песен? - На път към бюфета Арман Гамаш се озова в компанията на Рут.

- Защото беше една от любимите на Джейн - обясни старицата. - Все си я пееше.

- Вие си я тананикахте оня ден в гората - каза Гамаш на Клара.

- За да прогоня мечките. Джейн в училище ли я е научила? - Клара се обърна към Рут.

В този момент Оливие се намеси:

- Казвала ми е, че я знае от училище. Трябвало е да научи децата да я пеят, нали така, Рут?

- Налагаше й се да преподава по всички предмети, но тъй като не можеше да пее или да свири на пиано, не знаеше какво да прави в часовете по музика с учениците си. Затова започна да се учи да пее. И аз я научих на тази песен - обясни Рут.

- Защо ли не съм изненадана - измърмори Мирна.

- Това беше единствената песен, която учениците й научиха - обади се Беи.

- Коледните ви пиеси, посветени на Рождество Христово, сигурно са били любопитна картинка - вметна Гамаш, докато си представяше Дева Мария, Йосиф и малкия Иисус в компанията на трима пияни моряци.

- Така си беше - изсмя се Беи при спомена. - Пеехме всички коледни песни, но все с мелодията на „Какво да правиш с пиян моряк“. Не можете да си представите лицата на родителите ни на коледния концерт, когато госпожица Нийл кажеше: „А сега ще изпълним Тиха нощ, свята нощ, и ние запявахме... - Беи затананика Тиха нощ, свята нощ с мелодията на морския шлагер, при което всички наоколо се засмяха и запригласяха. - Даже още ми е трудно да пея правилно коледни песни - добави Беи.

Клара мярна Нели и Уейн и им махна. Нели се отдели от мъжа си и се насочи към Беи, когото заговори, преди да е прекосила и половината стая.

- А, господин Хадли - заяви, - надявах се да ви намеря тук. Следващата седмица мисля да дойда у вас. Какво ще кажете за вторник? - Сетне се обърна към Клара и изрече с поверителен тон, сякаш й разкриваше голяма държавна тайна: - Не съм чистила отпреди госпожица Нийл

да се спомине, толкова грижи имах покрай Уейн.

- Как е сега той? - запита Клара, спомнила си ужасната кашлица на Уейн от общото събрание.

- Сега само се оплаква, така че нещата са вече по-добре. Какво ще кажете, господин Хадли? Нали разбирате, че нямам много свободно време.

- Добре, нека да е вторник. - Бен се извърна към Клара, а Нели се върна към предишната си неотложна работа, а именно - унищожаването на целия бюфет. - Къщата е много мръсна. Да не повярва човек каква неразбория могат да създадат един стар ерген и кучето му.

С напредването на опашката Гамаш пак се заговори с Рут.

- Когато бях в офиса на нотариуса да го разпитам за завещанието на госпожица Нийл, той спомена вашето име. Бащината ви фамилия, Кемп, ми прозвуча познато, но не можах да се сетя веднага откъде.

- И как разбрахте в крайна сметка? - запита Рут.

- Клара Мороу ми каза.

- А, хитър момък сте. И от това заключихте коя съм аз.

- Е, не веднага, но след известно време загрях - засмя се Гамаш. - Много ми допада поезията ви. - Канеше се да изрецитира един от любимите си нейни стихове, но се чувстваше като пъпчасал младок, срещнал своя идол на вечеринка.

Рут видимо се отдръпна, сякаш се опитваше да избяга от собствените си красиви думи, които събеседникът й се канеше да произнесе.

- Простете, че ви прекъсвам - обърна се Клара към тях и двамата я погледнаха като ангел спасител, - но чух, че казахте „той“.

- Той ли? - повтори Гамаш.

- Той, нотариусът.

- А, да. Господин Стикли от Уилямсбърг. Нотариусът на госпожица Нийл.

- Сигурен ли сте? Аз мисля, че тя ходеше при онази жена, която току-що беше родила. Соланж... някоя си.

- Соланж Френет? Онази от упражненията ли? - запита Мирна.

- Същата. Джейн каза, че двете с Тимър ходили при нея за завещанията си.

Гамаш буквално замря, втренчен в Клара.

- Сигурна ли сте?